LET ME LOVE YOU..

Chapter 33

Блейк
Бях насочил пистолет срещу Скот и тъкмо го заплашвах, когато чух изстрел. Какво по дяволите?! Кълна се, че ако онзи е прострелял Тара, ще го убия, без да ми мигне окото. А този Скот е следващия.

Обърнах се и видях човекът на Скот-Милтън, да лежи на пода, а до него се образуваше локва от кръв. Тара се обърна към мен, цялата трепереща и плачеща неудържимо. Да не би току-що тя да беше го убила?

-Тара..-приближих се към нея и я прегърнах. Изтрих сълзите и и се опитах да я успокоя, но не ставаше.

-Блейк..аз..

-Шшш, спокойно.-прекъснах я веднага. Знаех какво ще каже, но не исках да и позволя да го каже. Докато я утешавах, Скот мина покрай нас с джипа си и викна нещо, но не можах да го чуя. Не ме и интересуваше какво е казал, в момента имах много по-важна работа от него.

-Всичко е наред! Всичко е наред!-повтарях, галейки я по главата. Бях наистина учуден, но в никакъв случей, не бях разочарован. А напротив, радвах се, че е добре и, че онзи не и е направил нещо!

-Хайде, прибираме се!-казах и аз, прегърнах я и тръгнахме по улицата.

Оставаха ни още две пресечки и щяхме да се приберем. През целия път, тя не спря да трепери, което много ме притесняваше. Опитвах се да я успокоя по всякакъв начин, но не се получаваше.

Повървяхме още малко и вече бяхме пред вратата на къщата.
Щом влязохме привлякохме вниманието на всички. Миа и Алек веднага се приближиха към нас.

-Какво се е случило-попита веднага Алек. Как щях да обясня това? Не, че беше голямо престъпление поне за мен, но за Тара изобщо не е така. 

-Тара добре ли си?-попита я Миа, а треперещото момиче поклати отрицателно глава. Миа прегърна Тара и я поведе към втория етаж като ме остави с Алек.

-Брато, тя не е добре..-казах и прекарах пръсти през косата си.

-Какво си направил Блейк?!-попита ме той със сериозен тон.

-Този път нищо не съм направил! Тя простреля Милтън, онзи от хората на Скот.-казах и изражението му се смръзи.

-Тя какво..?-попита невярващо Алек.

-С Ник и Тео бяхме отишли в един бар..
______

Тара
Какво направих? Аз..убих човек! Как можах да убия човек?! Не мога да повярвам, това не е истина! Не! Сънувам нали? Не можеше да е истина! Не съм направила това, нали?!
Стоях на края на леглото си и преосмислях случилото се. Как можах да направя подобно нещо? Нали нямаше да съм като родителите си? Бах толкова сигурна в това, а сега се превръщам в нещо като тях. Престъпница. Нямаше да го понеса. Не можех!