LET ME LOVE YOU..

Chapter 19

Качих се в стаята си като преди това бях казала на всички, че трябва да се оправя.

Съблякох роклята си и влязох в банята, за да се изкъпя, защото на нищо не приличах. След около половин час излязох и подсуших тялото си, изсуших косата си със сешуар, след което си облякох бельо. Обух си къс черен клин с висока талия и дълъг бял суичър и качулка, който покриваше клина.
След както бях готова слязох при другите.

-Ето яяя-каза Алек и разпери ръце. Аз се затичах и скочих върху него, след което той се завъртя. Беше ми толкова приятно да съм толкова близка с него отново. Той ми е по-големия брат, който винаги съм искала.

-Как си?-попита ме той след като вече ме беше пуснал да стъпя на земята.

-Добре съм-казах и на лището ми се появи широка усмивка.

-Радвам се!-каза ми той и ме сложи да седна на дивана, където седяха момичетата, и после седна до мен.

-Къде е Блейк?-обърнах се и попитах момичетата.

-Нямам идея.-каза Миа.

-Аз също, ако искаш го потърси, може да е в стаята си.-каза Ариана.

-Не, ще остана тук, после може да се появи.-казах аз, след което положих глава на гърдите на Алек и затворих очи. Той ме прегърна и погали рамото ми с ръката си. Усмихнах се и в главата ми веднага се появиха множество спомени на нас двамата. От доброто старо време. Много се радвах, че не прекъснахме връзката помежду си и в момента сме по-близки от всякога.

-Тара!-извика някой и аз вдигнах рязко глава.

-Да?-попитах Ариана.

-Опитвам се да ти кажа нещо от две минути!-каза тя.

-Съжалявам бях се отнесла. Какво има?-попитах я аз и тя сложи кичур от косата си зад ухото си.

-Ъм..сетих се, че Аштън искаше да говори с теб. Каза да ти предадем.-каза набързо тя, но аз усетих нещо. Ариана видимо се напрегна, но се чудех защо.

-Къде е той?-попитах нервно. Някак си не ми се искаше да говоря с него, защото знаех за какво иска да говорим. От това най-много се притеснявам. Не знаех как ще реагира, дали ще го нараня, дали ще реши, че повече няма да иска да ми е приятел? Тези мисли не ми харесваха и силно се надявах да не бъде наранен отново и всичко да мине както трябва.

-В кухнята..-каза тя и аз се изправих. Запътих се към кухнята и спрях пред вратата. Въздъхнах и влязох в стаята.

-Хей!-казах и той се обърна към мен.

-Ъм.. искал си да говорим. Нещо станало ли е?-попитах набързо и той се смръщи, а след това се засмя.

-Не знаех, че имаш такова чувство за хумор.-каза той и поклати глава. Аз го погледнах неразбиращо и лицето му придоби сериозен поглед.

-Защо онзи ден като се събудих теб те нямаше? Блейк също не беше тук, а и дойдохте заедно в завода! Това значи, че сте били двамата! Така ли е? С Блейк ли беше?-попита и скръсти ръце пред гърдите си. Не исках да го нараня, не исках да страда отново и този път заради мен.

Онзи път като ме целуна си помислих, че има чувства към мен. Но не може да забрави толкова лесно предишната си приятелка. Та той беше пиян и съсипан разади раздялата им.
Не исках да тъгува, но трябваше да му кажа истината.

-Аз...да, бях с Блейк-казах и заиграх нервно с пръстите си.

-Къде бяхте? Какво правихте?-попита той ядосано.

-Ние..отидохме до..е-едно място и ъм си говорихме.-казах набързо. Това, което казах на Аштън не беше лъжа, това наистина беше така, само че не споменах как продължи всичко.

-Така значи.-каза той замислено и след това продължи-и защо беше с него? Какво толкова ти каза, че да ме зарежеш и да отидеш с него?-попита изведнъж. Бях леко изненадана от въпроса и нямах идея как да му отговоря.
Мисли Тара, мисли!

-Н-нищо просто..ъм станах и отидох да проверя какво прави, защото..защото чувах странни шумове и..-той ме спра с ръка и проговори.

-Достатъчно! Не искам повече да те виждам в близост до него!-какво? Той току-що да не ми забрани да се доближавам до Блейк? Това няма да стане!

-Виж Аштън, аз..няма да го направя. Не можеш да ми забраняваш неща.-казах и той се изсмя.

-Ти си моя! Не искам да те виждам с него повече, не ме интересува дали искаш или не!-каза и разби устните си в моите.
В този момент вратата се трясна и аз се възползвах от това да блъсна Аштън от себе си. Видях как Ариана излиза от кухнята, а аз я последвах и също излязох.
Сълзи започнаха да се спускат по бузите ми. Опитвах да ги спра, но не можех.

Как можеше човекът, който смятах за близък да е толкова груб с мен?