Chapter 44

0 0 0
                                    

Изминаха няколко дни, през които единствено изпълнявахме задачи, поставени от г-н Питърс. Аз и момичетата си излизахме заедно и си правехме женски вечери. Честно казано ми беше доста забавно. Стараех се да не мисля за Блейк и горе-долу ми се получаваше. Исках да съм постоянно заета, за да не мисля за разни неща.

В момента се прибирахме от успешна мисия. Задачата беше да вземем важна флашка от мезонета на един от враговете на Уилям. Ако се питате дали с Блейк си говорим. Е, говорехме, но единствено за някоя задача, а и аз честно казано се опитвах да не говоря с него. Ако ме питаше нещо му отговарях кратко и ясно. Аштън се опитва да ме спечели, но безуспешно. С Миа се опитваме да направим нещо по въпроса с "Ашиана". За сега всичко върви добре, като изключим, че се опитва да привлече вниманието ми.

-Тара! Слушаш ли ни?-попита Миа.

-Не, отново се е отплеснала в нейния свят!-каза Ариана.

-Съжалявам! Та..какво каза?-

-Попитах те какво става с Блейк? Говорили ли сте?-попита Ариана.

-Да, днес например. Когато..

-Не има предвид за отношенията ви. Или за различна тема от задачите ни!-поясни Миа.

-Ами..мисля, че не!-казах и отметнах част от косата си.

-А кога ще се случи?-попита Миа.

-Вероятно никога! Направих грешка като наруших собственото си обещание. И ето до къде ме доведе..-въздъхнах.

-И какво вечно ще стоиш без гадже ли? Стига си се филмирала, той си е такъв!-каза Ари.

-Знам, че е такъв, вече сте ми го казвали, но просто ми писна всеки път да бъда наранявана. Разбирате ли? Всеки път, когато се влюбя, разбиват сърцето ми! Първо ми показваше, че ме харесва и, че ме иска единствено за себе си, а след това ми казва, че не е добър за мен и, че няма да можем да бъдем заедно.-казах с много мъка.

-Знаем, но просто трябва да продължиш напред. Например Ник. Той е добро момче, красив е, мил, забавен. Какво повече искаш?-попита Ари.

-Ник наистина е забавен и красив, но не съм сигурна дали съм готова да понеса още нещастие..-казах, а Миа ме погледна тъжно.

-Ник никога не би те наранил!-каза тя и аз се замислих.

Наистина ли щях да стоя цял живот без приятел, само защото се страхувам? Наистина ли щях да позволя на страха да ме завладее и да не ми позволи да опитвам нови неща? Аз не съм страхливка! Момичетата са прави! Няма да се страхувам!

LET ME LOVE YOU..Where stories live. Discover now