LET ME LOVE YOU..

Chapter 1

Здравейте! Аз съм Тара. Тара Майкълсън, на 19 години съм и живея сама в една малка, но уютна къща в Лос Анджелис, Калифорния. Имам светло кафява коса и светли очи, които често променят цвета си. Не съм  от готините и популярни момичета, напротив аз съм от тихите и незабележими, които често са в библиотеката или си седят у дома. Обичам книгите, пея, само когато съм сама и никой не ме чува, рисувам и слушам музика. Прекалено срамежлива съм и не говоря много, може би за това нямам и приятели. Знам, че е странно, но сама ми е по-добре. Смятам, че достатъчно ме нараниха и не искам да се повтаря, за това и страня от хората. Страх ме е, че ако се сближа с някого, ще си тръгне и ще бъда наранена отново.

В момента отивам към един магазин, не беше много далече, но единствения недостатък беше, че е точно срещу голямата двуетажна къща на Кристиан Колинс.

Крис е на 20 години, от богато семейство и си мисли, че притежава всяко момиче. Нормално, все пак е красив, капитан на отбора по футбол в града и всяко момиче си пада по него.
Почти всеки ден прави купони и всички си мислят, че това е най-невероятното нещо на света. На него не му пука особено кой е там и кой не, важното е всички момичета да са в краката му и да го боготворят.
Има си приятелка-Алекса,често и изневерява и флиртува с останалите момичета, но тя отрича и отказва да повярва.

Може да се чудите от къде знае толкова неща, уж не общува и други подобни. Е имам една дума за вас-слухове. Разпространяват се много бързо както между хората, така и в социалните мрежи. Не че ме вълнуват, но е неизбежно. И аз не съм доволна от факта,че знам всички тези неща и се мразя за това, че ги знам. Не че нещо, но са ми противни и лигави както момичетата, така и момчетата.

Малко се отплеснах от реалноста, но както и да е.
Вече бях в магазина и си бях взела това, за което дойдох, а именно-пица, или по-скоро пици. Взех си няколко, ще си правя нещо като кино вечер и все пак трябва на ям нещо.

Платих си на касиерката и излязох. Погледнах към къщата на Крис, все същото. Музиката на макс и пияни тийнейджъри на където се обърнеш. Огледах се и пресяках улицата, но не продължих да вървя, защото нещо друго прихвана вниманието ми. Това бяха братята Блейк и Аштън.
За тях единствено знам, че са най-добрите приятели на Кристиан, който все се мотае с тях, и че също са в отбора по футбол. Също така и, че Блейк на 22 е по-голям от Аштън, който е на 21.

Беше нормално да са на партито му, но едно нещо не беше нормално-това което правеха в момента.
Единият беше притиснал някакво момче на дървото пред къщата на Кристиан, а другия му викаше и го удряше. Не можах да разбера кой кой е, но работата не отиваше хич на добре.

В момента, в който видях как извадиха пистолети пребледнях. Нямам идея какво се случваше, но трябваше да се махна незабавно.
Дишах тежко и опипах джобовете си, търсейки телефона си. В момента, в който го извадих ключовете от къщата ми паднаха на земяха. Добре, че е музиката, защото в противен случай щяха да ме видят.

Набрах номера на полицията и съобщих за това което видях, казах им адреса, а те ми отвърнаха, че идват колкото се може по-скоро. Тръгнах към къщата си и чух изстрел, изпищях . Обърнах се и видях как момчето, което държаха беше на земята.

Тръгнах да бягам. Затруднявах се, понеже носех чанта с 4 пици вътре и не ми беше никак лесно. Докато бягах чух сирената на полицията и се обърнах, за да видя какво се случва, но там нямаше и следа от братята Питърс.

Спрях да тичам и сложих ръце на коленете си като леко приклекнах. Имах нужда от въздух. След минута почти бях нормализирала дишането си и се изправих. Ведях как част от полицаите влязоха за проверка на къщата, а другите бяха клекнали до мъртвото момче на земята.

Как това се случи? Тези момчета...не знаех, че се занимават с това. Не исках да разбирам така, не исках да разбирам изобщо. Как можаха да убият горкото момче.
Единствено исках да се прибера и да премисля случилото се. Не мога да повярвам, боже на какво станах свидетел?

Вече се прибрах и седнах на големия барбарон в стаята си. Закрих лицето си с шепите си, а в ума ми изникна споменът от преди малко. Вече нямах желание да ям и изобщо да гледам филм.

Исках само да се изкъпя и да си легна.