LET ME LOVE YOU..

Chapter 8

Сутринта се събудих към 10 часа и ми хрумна нещо. Реших да отида и да си взема нещата от къщата си. Така или иначе нямаше да се върна отново там. Станах и се облякох. Избрах бяла блуза с дълъг ръкав и U-образно деколте и черни дънки.

Реших да накарам Аштън да ме закара. Отворих стаята му и го погледнах. Спеше спокойно и реших да не го будя.
Насочих се към стаята на Блейк и влязох. Той стоеше срещу мен с увита около кръста кърпа и тъкмо подсушаваше косята си с друга. Стиснах очи и се обърнах с гръб.

-Не са ли те учили да чукаш?

-Аз..съжалявам, просто исках да те помоля за нещо.

-За какво?-каза и ме обърна с лице към него. Погледите ни се заключиха. Беше толкова красив..лицето му сякаш бе изработено, всичко в лицето му беше перфектно дори и до най-малкия детайл. Очите му бяха толкова красиви, можех да видя различни цветове и да гледам как менят цвета си и отново да им се наслаждавам.

-Тара!-отърсих глава и продължих да говоря.

-Да, исках да те питам дали би ме закарал до вкъщи, за да си взема някои неща. Така или иначе няма да ми позволите да се върна отново там.-казах набързо и го погледнах с надежда.

-Разбира се, само да се оправя и тръгваме.

-Добре, чакам те долу-съобщих му и тръгнах надолу по стълбите. Седнах на дивана в хола да го изчакам. След няколко минути той слезе и тръгнахме.
______

Намирах се в къщата си заедно с Блейк. Той искаше да стои отвън, но аз настоях и ето ни тук.
Липсваше ми толкова много, въпреки че не каних никого тук, не правех купони или разни такива, бях само и единствено аз. Отидох в стаята си и се усмихнах. Толкова беше приятно да я видя, макар и за малко. Липсваше ми да стоя по цели дни и да ям пица, да гледам филми и сериали, да си пея и да чета книги. Толкова исках да остана тук и да забравя, че братята Питърс влязоха с гръм в живота ми и тотално го объркаха. Но не можеше. Не исках да умра, за това се примирих.

Отворих гардероба си и извадих куфъра си. Прибрах дрехите си, лаптопа си, гримовете си, макар и малко, но това не беше от значение. Обърнах се към бюрото си и видях семейната ни снимка. Взех я и една сълза се търкули по бузата ми, после още една и още една. Заплаках. Толкова много ми липсваха..,но не можех нищо да направя.
С периферието си видях как Блейк влиза в стаята ми и побързах да избърша сълзите си. Скрих снимката зад себе си и лепнах една фалшива усмивка.