LET ME LOVE YOU..

Chapter 43

-Нистина не разбирам какъв е проблема!-вече крещях. Блейк ме изнервяше до такава степен, че започнах да му крещя.

-Проблемът е, че трябва да си внимателна! Трабва да предвиждаш нещата мамка му!-каза той със спокоен тон.

-Да не беше ми давал да карам тогава!-казах и скръстих ръце.

-Права си! Повече няма да караш!-каза и затръшна вратата. Последвах го, нямаше да седя като идиотка в стаята му.

-Къде отиваш?-попитах го, защото видях как взе ключовете за една от колите в гаража.

-Не ти влиза в работата!-изръмжа срещу мен. Хванах ръката му и го обърнах към мен.

-Съжалявам! Ще бъда..по-внимателна!-казах, но той отскубна ръката си от моята.

-Това не оправя нещата!-каза и излезе. Нямаше да го оставя сам в този късен час. Не ми пукаше, че бях с тениска. Излязох и последвах Блейк.

-Блейк!-той продължи да върви.

-Блейк, спри моля те!-извиках и той се спря, но беше с гръб към мен. Приближих се и застанах лице в лице с него. Сложих ръката си на гърдите му, а той злобно стисна челюст.

-Извинявай, чу ли? Не мислех, че ще ми направиш такъв проблем. Знам как да се справям в такива ситуации, Блейк!-казах, а той пристъпи напред.

-Просто се грижа за теб, ясно? Очаквам от теб да ме слушаш, не да правиш каквото си искаш!

-Значи няма да ме разбереш! Знаеш ли, зарежи!-казах и тръгнах ядосано. Той наистина не ме разбираше. За първи път от два месеца се почувствах свободна. За първи път! А той си мисли, че не мисля за себе си! Наистина не разбирах, защо не може да ме разбере?! Нищо не бях направила! Е не точно, но все пак!
Влязох в къщата и се блъснах в накого.

-Извинявай!-казах и продължих пътя си.

-Хей, случило ли се е нещо?-попита ме познат глас. Беше Ник.

-Блейк се случи! Скарахме се отново..-казах и забих поглед в земята.

-Спокойно, всичко ще е наред!-каза той, придърпа ме към себе си и ме прегърна.

-Защо винаги е такъв? Не бях направила нищо лошо!-казах и той ме погледна в очите. Няколко сълзи се търкулнаха по лицето ми, но побързах да ги изтрия.

-Той винаги прави така! Всичко ще е наред, чу ли? Ще се оправите!-каза Ник и аз кимнах.