LET ME LOVE YOU..

Chapter 34

Тара
Събудих се към три часа сутринта и след това не можах да заспя. Въртях се и се опитвах, но не се получаваше, за това реших да сляза и да пия вода. Слязох да кухнята и се опитах да си налея вода. Успях, въпреки, че разлях.
С трепереща ръка надигнах чашата и отпих няколко пъти, но чух някакъв шум и изпуснах чашата, защото се стреснах. Събрах стъклата и ги изхвърлих, след това чух как някой се доближи до мен.

-Тара какво правиш?! Добре ли си?-попита ме Алек.

-Да всичко е наред!-казах и побързах да изляза от кухнята и да се кача в стаята си, но той ме спря.

-Хей, как си?-попита ме той.

-Добре съм!-казах и с бърза крачка, но се блъснах в някого и за малко да падна.

-Мамка му!-изруга някой. Беше Блейк. Той ме хвана и ме издърпа към него, за да не падна. Щом се изправих дишането ми се учести. Бяхме много близо един до друг, а от допира му когата ми настръхна.

-Защо си будна?

-Аз..съжалявам! Не знаех, че си буден и, че слизаш по стълбите и...

-Защо си будна Тара?-попита ме той, вдигна ръката си и погали бузата ми.

-Н-не можах да заспя-казах и издишах тежко.

Защо продължавам да трепвам при докосванията му? Не трябва! Не трябва, той не е за мен. Ще ме нарани, знам го. Вече го знам. Какво ли си мислех? Че престъпник би ме харесал и би останал верен? Естествено, че не. Та нали са лоши момчета, те така правят, нали?!

Блейк спря движенията с ръката си и ме погледна в очите. Имах чувството, че може да прочете мислите ми.
Изведнъж усетих как ме вдига на ръце и ме поняся към втория едаж.

-Блейк, пусни ме!-казах аз, но той ме игнорира и продължи.

-Блейк, казах да ме пуснеш!-отново нищо. Започнах да се изнервям.

Знаех, че само си играе с чувствата ми. Защо иначе щеше да се целува с онова момиче? Когато човек харесва някого, не отива да се натиска с други! Когато го видях с онова момиче, нещо в мен трепна. Чувствах се предадена. Наистина ме заболя и фактът, че в момента се държи отново така с мен ме разстройва още повече.

Усетих как краката ми докоснаха земята, което знамеше, че Блейк най-накрая е решил да ме пусне. Огледах се и разбрах, че се намираме в моята стая. След това го погледнах в очите, а той ми се усмихна.

-Не искам повече да правиш това!

-Да правя кое?-каза и се доближи до мен, но аз се отдърпах назад.

-Всичко! Не искам...не искам повече да ме доближаваш и да...си играеш с мен..-казах с въздишка. Не искам да бъда наранена отново.

-Тара, беше грешка! Не трябваше да виждаш това..-каза, а аз се усмихнах иронично. Не трябвало да го виждам, значи е смятал да не ми казва за действията си и да се преструва, че нищо не се е случило.

-Моля? Ти шегуваш ли се с мен?-казах и вдигнах ръце във въздуха. Това момче не е наред.

-Знаеш ли изобщо защо дойдох да те търся? А Блейк? Знаеш ли?!-извиках срещу него. Той затегна челюстта си и ме погледна ядосано.

-Дойдох, защото...защото исках да ти се извиня, за това че казах онези неща и те нараних. Защото съм глупачка Блейк!-извиках и сълзи се спуснаха по топлите ми бузи.
-И знаеш ли защо, защото се влюбих! Влюбих се в теб!-казах спокойно с пресипнал глас.
Той не каза нищо, просто стоеше там и не обелваше и дума.

-Искам да излезеш от тук, сега.-казах и посочих вратата.

-Тара..

-Не Блейк! Достатъчно!.-казах и избърсах сълзите си, а ня тяхно място се появиха нови.
________

Бях легнала на леглото в стаята на Миа. След разговора ми с Блейк, отидох в стаята и и я събудих. Щом видя, чеплача излезе и се появи с две големи кутии слядолед и две лъжици.
Ариана вече спеше отдавна, защото се беше напила, а Миа се беше погрижила за нея.

-Наистина ли си влюбена в него?-попита ме тя, а аз кимнах.

-Знам, че е груб и гаден в повечето случеи, но с мен се стараеше да се държи различно.

-Може да е така, но искам да знаеш, че той си е такъв. Не се обвързва, а каквото поиска, го получава.-погледнах я объркано.

-Какво? Как така не се обвързва?-попитах Миа, а тя ме погледна изненадано.

-Не знаеше ли?-попита тя и аз въздъхнах.

-Очевидно!

-Блейк никога не е имал приятелка за дълго. Винаги са се задържали за не повече от месец, а след това той им казва, че не са му нужни повече.

-К-какво? Т-ти от къде..знаеш това? Била ли си с него?-попитах невярващо. Честно казано се изплаших. Ами ако и с мен се случи същото и Блейк ми каже, че неме иска повече?

-Знам това, защото имаше едно момиче, Мадисън, тя беше с него навсякъде. Но след това не я виждах да се навърта около него и го попитах какво се е случило, и той ми каза, че я е разкарал. И не, не съм била с него, както казах той не се обвързва, за него това е като игра. Приятели с привилегии, нали се сещаш.-каза Миа, а аз само кимах.

За това се е държал така. Не иска да се обвързва, а аз по-рано му казах, че съм влюбена в него. Как може да съм такава идиотка? Аз не знаех това, но въпреки това мисля, че прибързах като му го казах. Сега ще се отдръпне напълно от мен.

Боже, какво направих?!