Chapter 45

0 0 0
                                    

Тази сутрин се събудих рано, за това реших да направя сутрешната закуска и след това да отида в стаята за тренировки. След тренировката ще отидем всички в завода. Г-н Питърс беше подготвил следващата задача за нас и ние трябваше да я изпълним.

Изправих се от леглото и първото нещо, което направих е да направя сутрешните си процедури. Съблякох пижамите си и облякох къс клин и къс пътник по тялото ми, като след това облякох тениска.
Слязох на първия етаж и отидох в кухнята. Както и очаквах, там нямаше никого. Взех тигана и включих газта. Сложих малко олио и опържих яйца за всички ни плюс бекон. Миришеше доста добре. Докато приготвях масата засякох движение в стаята и вдигнах погледа си.
Пред мен беше объркания Блейк.

-Добро утро!-поздрави с дрезгав глас. Настръхнах при думите му.

-Добро утро!-отвърнах и продължих да подреждам.

Когато бях готова, почти всички бяха се събудили и вече бяха награбили храната. Седнах на масата и започнах да ям. От ляво седеше Миа, а от другата Ник. Щом се нахраних се качих на втория етаж право в стаята за тренировки. Съблякох тениската и започнах да се разгрявам, но отварянето на вратата ме прекъсна.

-Защо си тук?-попитах момчето пред мен.

-За да тренирам?-отвърна ми той, на прозвуча повече като въпрос. Не отвърнах нищо и си сложих боксовите ръкавици. Започнах да удрям бясно по крушата. След като вече се бях изморила спрях и седнах на пода. Пих вода и погледнах към Блейк. Той вдигаше тежести. Изглеждаше толкова добре. Беше без тениска..Прехапах устна без да се усетя. Тара! Стегни се!

Отдръпнах погледа си от него и се загледах в земята. Наистина ли можех да продължа напред и да загърбя всичко с Блейк? Щях ли да го оставя? Но той е този, който го направи нали? Защо винаги аз трябва да настоявам? Той е момчето, той трябва да ме потърси пръв! Защо съм такава идиотка?

-Тара?-обърнах глава и погледнах към момчето.

-Да?-попитах и станах от земята.

-Извинявай, че така те оставих в неведение.-каза и прокара ръка през косата си.

-Всичко е наред..поне да не ми беше давал празни надежди.-казах тъжно. Ясно беше, че няма как да продължа да тренирам, за това щях да изляза. Не мога да тренирам, когато той е тук. Когато го погледна се сещам за думите, които ми каза. Сърцето ми се късаше още повече.

LET ME LOVE YOU..जहाँ कहानियाँ रहती हैं। अभी खोजें