LET ME LOVE YOU..

Chapter 18

Блейк
С момчетата мислехме за различни начини, по които можем да унищожим голяма част от притежанията на Скот и тогава някой ми звънна, беше си скрил номера и бях сто процента сигурен, че това е онова копеле.
Вдигнах телефона.

-Скот!-извиках аз.

-Радвам се да се чуем отново Блейк!-отвърна той и аз се изправих. Пуснах телефона на високоговорител и махнах с ръка на всички да дойдат.

-Къде е тя? Казвай веднага, къде е Тара?!-казах гневно. Всеки път се изнервях все повече, при мисълта, че Тара е при него и той може да и навреди.

-Успокой се-каза той и можех да си представя самодоволната му усмивка-тя е при мен, звъним, за да проверим какво правите.-каза той и след това чух нещо. Приглушен звук, сякаш някой попречваше на друг да говори.
Тара. Скот не и даваше да говори, сигурно я е завързал и я измъчва. По дяволите!! Ще го убия!

-Милър! Да посмял да я нараниш или-тогава се сетих, че ние бяхме взели сестра му, която в момента е в другата стая с момичетата.

-Или какво Питърс, да не си глътна езика?-засмя се Скот.

-Или аз ще нараня Изабел-казах и в този момент усещах голямо напрежение. С удовалствие чаках да чуя реакцията му, като до тогава Ник беше изпратил съобщение на Ариана да доведат момичето.

-Ти какво каза?-направи пауза и продължи-Не ме лъжи, тя е с родителите си!-каза той и аз се засмях. В този момент Ариана, Миа и Изабел влязоха в стаята.
Ариана подшушна нещо на сестрата на Скот и тя веднага дотича до мен.

-Скот, кога ще ме вземеш?-попита Изабел и той изръмжа. Изключих високоговорителя и допрях телефона до ухото си.

-Е? Кога ще направим размяната?-попитах със самодоволна усмивка.

Тара
Скот беше побеснял. Чупеше всичко наред и ме беше страх, да не ми посегне. Знам ли колко е луд!? В един момент той спря и ме погледна гневно.

-Тръгваме!-каза ми и ме хвана грубо за лакетя, след което ме задърпа към изхода от този ужас. Вкара ме в колата си, след това зае шофьорското място.

Пътувахме в тишина и така ми харесваше. Не исках да контактувам с този психопат, за това гледах към прозореца и избягвах очен контакт с него.
Радвах се, че Блейк е намерил начин да ме измъкне. Нямах търпение да го прегърна, след тази мисъл се усмихнах широко и продължих да гледам през прозореца.

Изведнъж колата спря и Скот сляза светкавично от нея. Преди да дойде до моята страна аз също излязох и той ми уви ръцете зад гърба.

-Мърдай!-каза ми и ме бутна грубо напред. Ама че грубиян, не са ли го учили на обноски?

Вървях напред, когато видях кола да спира. От нея излязоха Блейк и някакво момиче. Усмихнах се.
Преди да ме пусне да отида при Блейк се приближи до ухото ми.

-Това е само началото!-прошепна и ме избута напред.

Аз се осъзнах и веднага започнах да тичам към Блейк. В същото време той каза нещо на момичето и то затича съм Скот. Определено щях да го попитам за това по-късно.

Прегърнах Блейк и той отвърна на прегръдката ми, която продължи доста дълго. След като се отделихме от нея той ме погледна и ми се усмихна.

-Добре ли си? Нещо направи ли ти? Кажи ми докато още мога да го убия!-каза той и извади пистолет. Аз веднага реагирах и поклатих глава отрицателно.

-Добре съм! Спокойно!-казах аз и се усмихнах.

Той не каза нищо, хвана ме нежно за ръката и ме сложи да седна в колата му, след което ми сложи колана. Той направи същото и потеглихме.

По време на пътуването се усмихвах постоянно и го поглеждах тайничко. Но разбрах, че изобщо не е било така, когато той се усмихна и сложи ръка върху бедрото ми, а аз сложих моята върху неговата.

След като пристигнахме Блейк ме поведе към входа на къщата.
Щом влязохме видях, че не сме сами. Там бяха всички от мафията на господин Питърс. Щом ме видяха, се приближиха към мен и един по един започнаха да ме прегръщат. Алек и момичетата за малко не ми изкараха въздуха от прегръдки, но аз бях щастлива от този факт.

Радвах се, че бях жива и че Блейк ме спаси. Освен това не се бях замисляла дали ще липсвам на някого, но явно е било така. Въпреки, че с някои не сме толкова близки и дори не сме си говорили, все пак ме уважиха. Това много ме зарадва.

Мисля, че най-после бях намерила приятели, опасни, но все пак приятели!