LET ME LOVE YOU..

Chapter 43

-Благодаря!-казах и заизкачвах стълбите.

-Винаги!-отвърна той и аз продължих по пътя си.

~Няколко часа по-късно~
Лежах на дивана, завита и поглеждах часовника от време на време. В момента показваше 3:46. Въздъхнах изморено и станах, за да пия вода. Чаках Блейк да се прибере, но явно скоро няма да го направи. Какво ли прави?

След като пих вода, се насочих към стаята си. Бях се измила и облякла в пижамите си доста отдавна, затова просто легнах на леглото и затворих очи. Поне ще се опитам да поспя.
_______
Както можете да се досетите не можах да заспя. Не ми даваше мира. Блейк все още го нямаше, а аз силно се притеснявах.

Часът беше 4:23 и него го нямаше. Ами ако събудя Ник, за да го потърсим? Дали това е добра идея? Сериозно се замислях над тази идея и бях силно решена да го направя.
Но нещо се случи преди да успея да се изправя от леглото.

Вратата на стаята ми се отвори. Познавах фигурата много добре. Беше Блейк. Клатушкаше се насам натам, но най-сетне успя да се добере до леглото ми. Дали да се изправя или просто да си остана така? Може да се изплаши и да си тръгне! Няма да рискувам!

-Тара..-проговори момчето. Наострих уши, какво ли щеше да ми каже?-Много съжалявам..-каза и въздъхна, след това продължи.-Държа се като задник с теб, а ти не го заслужаваш!-довърши той.

-Много съжалявам, принцесо!-каза той и нещо в мен трепна. Стомаът ми се сви на топка, нещо в мен бушуваше. Не мога да му се сърдя, просто не мога! Такава слабачка съм..

-Аз...-започна, но замлъкна и след минута тишина продължи.-Аз не те заслужавам! Заслужаваш повече от това, което мога да ти дам. Заслужаваш друг, не мен.-въздъхна момчето.-Не мога да бъда с теб, Тара! Не мога! Само ако...само ако знаеше причината, нямаше да мислиш за мен по този начин!-не издържам повече!

Надигнах се в седнало положение, а момчето от своя страна се стресна. Не знаех какво да кажа! Просто седях и мълчах, но събрах смелост и проговорих.

-Нищо няма да ме накара да мисля за теб по различен начин, Блейк! Няма да се откажа от теб за нищо на света! Просто ми позволи да ти покажа какво значи любов. Наясно съм, че преди не си изпитвал такива чувства, просто ми позволи! Позволи ми да те обичам, Блейк!-казах и хванах ръката му. Той от своя страна ме погледна за миг и извърна поглед.

-Ако позволя това да се случи, аз..ще те нараня! А не искам това да се случва! Не искам да те нараня, Тара!-каза и върна погледа си върху мен. Въздъхнах. Как да го убедя, че го обичам и искам да съм с него повече от всичко.

-Няма да ме нараниш, щом не го искаш няма да го направиш!

-Не!-поклати глава.-Ще го направя, аз винаги го правя!

-Тогава защо ми даде надежда? Защо ме накара да се влюбя в теб, след като не искаш да бъдеш с мен? Защо бяха всички онези целувки, всичката онази загриженост? Защо спа с мен?Защо ме ревнуваше от брат си, защо ме нарече твоя? Защо, Блейк?

-Съжалявам!-каза и излезе от стаята ми. Просто така! За пореден път сърцето ми беше разбито. За пореден път се убедих, че не трябва да се доверявам на момчета! За пореден път ме нараниха и за пореден път ме разбиха!

Хората казват, че границата между любовта и омразата била доста тънка. Вече започвах да вярвам на това! Знам, че чувствата, които изпитвах, няма да си отидат скоро. Това ме натъжаваше още повече. Обещах си едно нещо, да не се доверявам на момчета повече. Знаете ли какво направих? Наруших това обещание..
В крайна сметка реших нещо!

Затворих страницата озаглавена "Блейк Питърс"!