LET ME LOVE YOU..

Chapter 41

-Харесва ли ти?-попита ме стоящия на шофьорското място Блейк.

-Дали ми харесва?-казах и се заогледах замечтано.

-Толкова е прекрасна! Естествено, че ми харесва!-възкликнах и той се усмихна, но не каза нищо. Запали двигателя и потегли с бясна скорост. Не ме беше страх от високите скорости, а напротив, обичах ги.

Двамата с Блейк излязахме от колата и се запътихме към изоставената сграда.
Щом влязохме в стаята всички насочиха погледите си към нас.

-Най-сетне!-възкликна г-н Питърс.-Точно вас чакахме! Тара имам задача за теб!-каза и аз светкавично погледнах към Блейк. Той сви рамене и сложи ръка на гърба ми, за да ме окуражи.

-Последвайте ме!-каза и всички тръгнахме след него. Зачудих се каква е задачата ми. Дали ще ме накара отново да убивам някого? Или може би ще ми каже да покажа какво съм научила? Не, нямаше как да е последното!

Влязохме в позната за мен стая. Стаята, в която Аштън ме разпитваше относно случката онази нощ. Подсмихнах се при този спомен. Толкова добре отбегнах въпросите му, чак се изненадах на себе си. Изглежда, че мога да се справям в напрегнати ситуации.

Само, че този път на стола не бях аз, а някакъв мъж. Изглеждаше доста плашешто мен ако питате. Нямаше много коса, имаше една обеца на дясното ухо, а дрехите му бяха прашни. Г-н Питърс ме дръпна на една страна и проговори.

-От теб искам да изкопчиш информация от онзи боклук на стола!-каза и аз преглътнах звучно.

-Аз и останалите ще те наблюдаваме през онова огледало, ако си го забелязала!-каза и аз кимнах.

Всички излязоха от стаята с изключение на Блейк. Той се забави, за да ми каже, че ще се справя, за което му благодаря. Имах голяма нужда от неговата подкрепа в този момент.

Вдишах и издишах. Огледах мъжа, който ме гледаше сърдито, а това не ми харесваше особено.

-Е здравей!-казах и той се подсмихна подигравателно. Присвих очи, толкова ме издразни това. Въздъхнах и сложих ръце на масата.

-Не знам дали си наясно, но онези там ще те убият!-казах и той ме погледна безизразно.

-Добре тогава! Разкажи ми как стигна до тук? Как те хванаха?-попитах, но знаех, че така няма да ми отговори, за това добавих-Изглежда, че си се издънил!-казах с присмех и скръстих ръце пред гърдите си.

-Не съм се издънил кукло!

-О, нима? Ако не беше, сега нямаше да си тук с мен, в тази стая!-казах и се усмихнах фълшиво.

-Опитах се да проникна в слада за наркотици на Уилям, но ме хванаха!-каза той и аз се присмях.

-И какво, значи заради един лазер, който не си предвидил сега си тук?-попитах, а той ме погледна невярващо.

-Всъщност да! Ти как знаеше това? Не бях ти казал!-каза и аз се засмях.

-Изглежда, че лазерите на г-н Питърс са изгорили кожата на врата ти, точно под изкуствената ти татуировка!-казах и седнах на стола срещу него.

-Какво? Не е изкуствена!-каза и аз се засмях.

-Не мисля така! Ако беше истинска, нямаше да се изтрие опашката на змията!-казах аз. Усещах как се изнервя, което беше добре.

-Явно си бил заловен от г-н Питърс, заради големината от следата на изтрития маркер, но той е бил предпазлив. Бил е с ръкавици!-казах и той се учуди.

-Ти как разбра всички тези неща?-попита ме и аз се усмихнах доволно.

-Аз сега започвам!