LET ME LOVE YOU..

Chapter 40

Аштън целуна момичето и зачака отговор от нейна страна, който не се забави. Тя му отвърна и всички се споглеждаха радостно, понеже бяха наясно с взаимоотношенията им. Щом приключиха играта продължи. Най-интересната част беше, когато картата падна между Блейк и Тео. Не спрях да се смея през цялото време. Понеже и двамата не искаха да го правят, трябваше да пият шотове. Е, честно да ви кажа, предпочитах шотовете пред гледката как Тео и Блейк се целуват, въпреки, че най-вероятно щяха да докоснат само устните си и веднага да се отдръпнат.

Като цяло вечерта се развиваше много добре. Всички си прекарваха чудесно. Повече от половината вече бяха пияни, но това беше най-забавната част. Когато се напият тези хора...прявят ужасни лудории.

Прекарвах си добре, докато нещата не загрубяха по време на играта "истина или предизвикателство".
Когато беше мой ред да избирам, избрах истина. Може би не трябваше!

-С кого спа за пръв път?-попита ме Аштън. Ето този въпрос не го очаквах. Нямаше никакъв шанс да отговоря на това и то пред всички. Като цяло нямаше да го направя, дори и като трябваше да споделя единствено на него.

-Това  не ти влиза в работата!-казах и се изправих.-Съжалявам хора, но ще си лягам!-казах и с бързи крачки се качих в стаята си. Затръшнах вратата и се облегнах на нея. Сълзи започнаха да се стичат по  топлите ми бузи. Сериозно ли трябваше да развали страхотната ми вечер с един тъп въпрос?

Почукване на вратата ве извади от мислите и спомените ми.

-Тара, аз съм!-познат глас се чу от другата страна на вратата.

-Блейк, аз съм изморена и..и-искам да поспя!-казах, но гласа ми се пречупи. Мразех, когато ставаше така. Силно се надявах да не беше чул тази част.

-Тара плачеш ли? Отвори ми!-каза Блейк, а аз се опитвах да изтрия всички сълзи по лицето си, но неуспешно. Накрая се предадох и отворих вратата. Щом ме видя Блейк силно ме прегърна, а след това ме отнесе към леглото ми. Погледна ме и избърса всички сълзи, както и тези, които току-що се бяха търкулнали по бузите ми.

-Всичко е наред!-безуспешен опит от страна на Блейк да ме успокои.

-Не!-прошепнах.-Нищо не е наред! Винаги ли трябва брат ти да провали всичко?-попитах го, но той не отговори.

-Какво се е случило?-попита ме той. Много добре знаех какво ме пита.

-Тара, кой отне девственоста ти?-попита той. Спомените от онази нощ веднага изникнаха в главата ми. Поклатих отрицателно глава.

-Не..-прошепнах.

-Знам, че е трудно, но поне опитай! Ще ти стане по-добре. Не го дръж в себе си, така само си вредиш!-каза той. Може би беше прав! Но как се казваше такова нещо?

-Блейк, аз..н-не мога..-продумах.

-Защо? Толкова ли е зле?-попита той, а аз кимнах.

-Срам ме е..-казах и извърнах поглед.

-От какво?-попита той. Май наистина не схващаше, или просто се правеше?

-Аз..и-изнасилиха ме Блейк!-изхлипах след броени минути тишина.

-Какво?-попита той с учуда. Не каза нищо повече, просто ме придърпа още повече към себе си и ме прегърна още по-силно.

-Тара, аз много съжалявам! Кой е посмял да ти стори такова нещо?-попита и погали бузата ми с ръка.

-Не е нужно да съжаляваш!-казах аз и той ме погледна тъжно.

-Няма да допусна да бъдеш наранявана повече, чуваш ли? Никога! Аз ще те пазя и се заклевам, че ако дори и да те докоснат по някакъв начин, ще ги убия! Без дори да ми мигне окото! Знаеш, че съм способен на всичко! Още повече, когато се отнася до теб!-каза той и постави нежна целувка на устинте ми.

-Оценявам всичко, което правиш за мен Блейк! Наистана!-казах и замълчах за момент.

-Влюбена съм в теб Блейк! Всичко това, което правиш за мен ми се отразява. Аз..знам, че не бива да изпитваш нищо към мен, ти сам го каза, но аз не мога! Предадох се много отдавна! И сега просто се надявам да не ти писне от мен и да не ме оставиш сама.

-Никога не бих го сторил, Тара! Въпреки това, знаеш, че не си ми безразлична! Казвал съм ти го вече! Ти си моя! Не те давам на никого..не знам как го постигаш, но ме прегвърщаш в различен човек! А, най-лошото е, че ми харесва!-каза той и ме целуна страстно.

Бях много щастлива, че той се чувства така с мен!