LET ME LOVE YOU..

Chapter 38

-Блейк, нека си починем малко, ще издъхна след малко!-казах и легнах на земята.

-Това беше само за загрявка, как така си изморена?!

-Какво!-повдигнах гневно глава.-Шегуваш се нали?-попитах, а той поклати глава.

-Ето ти вода!-каза и подхвърли едно шише към мен.-Пет минути почивка, след това продължаваме!-каза и седна до мен.

-Ти добре ли си?-попита ме, но бях твърде изморена, за да му отговоря, за това просто кимнах.

-Хайде, трябва да продължим!-каза и ми подаде ръка, за да се изправя.

Един час по-късно

-Кажи ми, че приключихме!-въздъхнах аз.

-Приключихме за днес!-каза Блейк и ме целуна нежно.

След тренировката се изкъпах и облякох дълга бяла тениска и черен къс клин, който не се виждаше заради дългата тениска. Заех се с косата си, която сресах и изсуших. Когато веча бях готова, седнах на леглото си и чаках Блейк да дойде, защото той също се оправя.

След няколко минути чух почукване на вратата и отидох да отворя. На вратата стоеше Аштън.

-Здравей!-каза той и се усмихна.

-Здравей и на теб!-отвърнах аз.-Влез!-допълних след това.

Аштън направи няколко крачки и вече беше в средата на стаята. Зачудих се защо е дошъл. За да ми каже нещо? Нямах никаква идея, но смятах да разбера.

-Нещо станало ли е?-попитах го аз.

-Не, но исках да говоря с теб!-каза той и тогава се сетих.

-О, да! Съжалявам!-казах.-За какво искаше да говорим?-попитах любопитно.

-Исках да ти се извиня за всичко! Наистина съжалявам, Тара! Нека бъдем приятели отново!-каза той и аз се усмихнах.

-Аш, това се случи отдавна. А и всичко е наред!-казах, но той поклати отрицателно глава.

-Просто не искам да гледаш на мен като лош човек. Просто много те харесвам Тара, но ти...ти си падаш по брат ми. Просто искам всичко между нас да е добре!-каза той.

-Прощавам ти!-казах и той се усмихна. Прегърна ме през кръста и секунда по-късно усетих, че краката ми са във въздуха. Аштън ме завъртя и след това ме пусна.

-Благодаря ти!-каза и излезе от стаята ми.

-Значи вече сте дружки с брат ми?!-когато чух това подскочих.

-Блейк! Не ме стряскай така!-казах, но той не обърна внимание на думите ми. Приближи си към мен и заби погледа си в моя, в очакване на отговор.

-Да, оправихме отношенията си. Ти да не подслушваш?

-Оправили сте отношенията си значи!-тросна се той.

-Блейк, защо се ядосваш толкова?-наистина не го разбирах. Понякога е толкова мил, а друг път е гневен.

-Не съм подслушвал. Стоях на вратата и ви наблюдавах.

-Тогава знаеш, че не съм направила нищо лошо.

-Грешка! Позволи му да те докосне!-каза ядосано и хвана главата ми в шепите си.

-Моя си, Тара! Само моя! Не разбираш ли? Никой няма право да те докосва! Единствено аз имам това право! Ясно?-попита ме той, а аз кимнах.

-С думи!-изкомандва той, а аз го изпълних.

-Да!-казах, но той не беше доволен от отговора ми.

-Да какво?-попита.

-Твоя съм!-казах и той целуна челото ми.

-Добро момиче!-каза и постави груба целувка върху устните ми.

Добре, какво се случи току-що?