LET ME LOVE YOU..

Chapter 10

-Д-добре.

-Хайде красавице усмихни се!-не ми беше изобщо до усмивки, но все пак се насилих да се усмихна.

-Точно така! Виж колко си красива така!-не казах нищо, просто го слушах как ме утешава и му се получаваше до някъде.

Аштън плъзна дясната си ръка и я постави върху бузата ми.
След това се наведе и направи нещото, което най-малко очаквах. Целуна ме.
Целувката беше кратка, но той вложи цялата си нежност в нея. Аз го погледнах и му се усмихнах топло. Не вярвах, че ще направи нещо подобно. Все пак ми беше споменал за някакво момиче. Бях забравила името и, но не съм забравила как беше плакал за нея.

Зачудих се дали това беше правилно. Харесвах го, беше мил, загрижен и никога не ме е обиждал или карал да се чувствам зле. Помагал ми е толкова много, но все още не бях сигурна, че се познаваме достатъчно, за да прави такива неща. Не исках да стане същото като преди!

-Ела..-каза Аштън и ме задърпа нанякъде.

-А-аз първо трябва д-да се преоблека-съобщих му, но той продължи. Стигнахме до стаята му и след това влязохме.
Подаде ми някаква дреха и тръгна да излиза.

-Къде?

-Излизам, за да се оправиш и трябва да говоря с Блейк.-аз го погледнах въпросително и той се приближи до мен.

-Спокойно, връщам се след минута и по-добре да си се оправила до тогава.-каза и посави малка целувка върху бузата ми, след което излезе.
Аз се усмихнах и поклятих глава.

Съблякох дрехите си и обялкох тениската, която ми беше оставил Аш. Тениската му беше дълга и миришеше на него. Вече бях готова и се чудих какво да правя. Допи ми се вода и реших да сляза до кухнята.

Слизах по стъпалата, когато чух Аштън и Блейк да си говорят.
Нямах намерение да подслушвам, за това тръгнах на обратно, но нещо ме спря. Чух името си в разговора им. Какво толкова си говорят за мен?
Приближих се до стената и се заслушах.

-Защо винаги се опира на теб, когато стане нещо? Толкова ли не може да се оправи сама?!-беше Блейк. Отново говореше със злоба и не разбирах защо. Какво толкова му направих?

-Защото ти се държиш ужасно с нея!

-Трябва да се шегуваш с мен! Аз ли бях онзи, който чукаше всяка, за да забрави "приятелката си"?-какво? Не можеше да е истина нали? Той плачеше за нея, нямаше смисъл в думите на Блейк.