LET ME LOVE YOU..

Chapter 7

Излязох от главната стая и отидох в тази, която я държаха. Знаех къде са я отвели, но само се надявах да не съм закъснял.

Дъхът ми секна когато я видях.
Ръцете и бяха завързани зад гърба и стоеше на колене. Един от горилите на баща ми насочваше пистолет в главата и и побързах да го спра.
-Свободен си! Аз поемам!-изкомандвах. Той ми подаде оръжието и излезе.

Клекнах до Тара и взех главата и в шепите си. Личеше си, че имаше следи от сълзи по лицето и, но въпреки това тя ми се усмихна. Отвързах ръцете и и я изправих. Погледнах я в очите. Видях колко наранена беше от думите ми. Видях колко я бях наранил. Как щях да поправя това?

-Вече си в безопасност Тара!
Тя не ми каза нищо, само кимна и се усмихна леко.
-Виж..аз не исках..
-Няма нищо! Добре съм.
-Тара! Жива си!-дойде Аштън и ни прекъсна. Защо не иска да ме изслуша мамка му!
Ще оправя това! Погледнах ги. Тя се усмихна и се хвърли в прегръдките му!
Защо? Защо него?! Аз я спасих! Аз! Трябваше мен да прегръща не него!

Тара
След като Блейк ме оттърва от сигурна смърт ме върнаха в къщата им. Знам, че бях малко груба с него, но бях решена да му благодаря за това, че ме спаси.
Не разбирах защо го направи. Аз си мислех, че ме мрази и, че иска той да ме убие.

Излязох от стаята и влязох в тази на Блейк. Той тъкмо си обличаше тениската. Съсредоточих се върху лицето му и проговорих.

-Аз, дойдох да ти кажа някои неща..и, ъм искам да ми отговориш на някои въпроси.-той седна на леглото си, мина с ръка през косата си и ме погледна.

-Слушам те.-каза спокойно. За първи път го виждах спокоен. Приближих се до него и започнах да говоря.

-Исках първо да ти благодаря, за това, че ме спаси. Аз..не знаех какво да ти кажа тогава, защото бях много уплашена и не знаех какво се случва. Мислех, че ще умра. Съжалявам, че не ти казах по-рано.-казах набързо и си поех въздух.

-Няма проблем Тара!-каза и хвана ръката ми.

-Сега би ли ме изслушала?-попита, а аз кимнах. Седнах до него и го погледнах в очите. Тези очи..толкова..толкова..Стегни се Тара! Той не махна ръката си от моята, също и аз моята от неговата. Останахме така. Беше..сладко. Той се опитваше да бъде мил с мен и само беше нежно да му позволя да се изкаже.

-Аз..искам да..се извиня, за това че те нараних. Съжалявам Тара.-каза и след това добави-Знам, че не е това, което очакваше, но не съм добър в тези неща.-каза и се подсмихна.

-Всичко е наред!-отвърнах и се усмихнах топло.

-Ти..щеше да ме питаш разни неща-боже, бях забравила за това.

-Да. Ти, защо ме спаси? Имам предвид, не че не исках, просто..предвид думите, с които ме наричаше и всичко останало..защо го направи?

-Защото..защото беше правилно. Не можех да те оставя да умреш! Не исках да умираш!-усмивката грейна на лицето ми, щом чух посленото..беше го грижа за мен!

-Блягодаря ти Блейк!-никога не го бях виждала в тази светлина. Беше мил и загрижен, знам, че не се държеше с никого така. Какво ли го е накарало?

Погледнах го в очите и видях, че гледа към устните ми. Аз също погледнах към неговите. Не знам какво ми стана, но исках да усетя вкуса на тези пухкави устни.
И тогава той проговори.

-По-добре ли си?-забих поглед в очите му.
-Да, по-добре съм!-казах аз.

Телефонът му позвъня и той ми каза, че трябва да вдигне.
-Аз ще изляза-казах набързо и го оставих да води телефонния си разговор.

Влязох в стаята, предназначена за мен, и се опрях на вратата.
Можеше ли някой толкова груб да е същевременно и толкова привлекателен?