Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 51. [3]

Срещнахме Хейли, свършихме с представянията и бяхме започнали с пазаруването, когато забелязах нечие присъствие зад мен.

- Бу.

- Ммм. – измънках разсеяно, разглеждайки дрехите.

- Какво мислиш за Том? – Хейли попита любопитно.

- Винаги е бил мил с мен. – отговорих, разбутвайки закачалките. – Защо?

- Без причина. – плахо отвърна, разтресе глава и се усмихна.

Косата й беше преметната на едното й рамо и тя навиваше кичур на пръста си нервно. Завиждах на съвършеността й – тъмната й кожа, безупречна и така гладка.

- Кажи ми. – побутнах игриво рамото й.

Кафявите й очи срамежливо погледнаха мен, а след това блузата, която държеше. Последвах я, когато се запъти към огледалото. Тя положи пред себе си дрехата.

- Мисля, че го харесвам.

- Наистина ли? – усмихнах се.

- Да.

- Мисля, че е подходящ за теб. – окуражих я. – Някой друг знае ли?

- Не. – тя захапа устната си и рязко се обърна към мен. – И моля те, не казвай на Хари, ще изпее всичко.

Тревогата й изчезна, когато сложих ръка на рамото й, уверявайки я, че ще запазя тайната й.

- Не, няма. Може би ще иска да ви събере. – пошегувах се.

Присъединихме се към другите, вземайки „откритията си" и се запътихме към съблекалните, за да пробваме. Стана ми смешно, когато видях, че момичетата бяха оставили дрехите си на стените на съблекалните си; ако някоя дреха не стане или не отива на едно момиче, тя се прехвърля нататък, на другите момичета.

Когато излязохме, забелязах, че няколко от дрехите, които Зоуи беше избрала, сега бяха облечени от Луси.

- Това е хубаво. – Зоуи направи комплимент на Шарлот.

- Мерси!

- Хей, Бу. – обърнах се, когато чух името си. – Пробвай тези.

Подадоха ми къси дънкови панталони. Бяха по – малки, от тези, който носех обикновено, но реших да се позабавлявам и се върнах в съблекалнята си с тях и роклята, която бях избрала по – рано. Продължихме разговора си, дори и през стените на кабинките.

- Бу, имаш ли бански? – Хейли попита.

- Моля? – инстинктивно се обърнах към гласа, забравила, че има преграда между нас.

- Бански, за партито. – когато получи като отговор мълчанието ми, тя продължи. – Басейн, градина, парти. – тя развълнувано заговори. – Хари не ти ли е казал?

- Не.

- О, сигурно му се е изплъзнало от ума.

Не беше изненадващо, че Хари не ми е казал. Нямаше навика да го прави.

- Имаш ли?

- Нищо, в което искам Хари да ме види. – пошегувах се и се отказах от роклята, чийто цип отказваше да се закопчае до горе.

- Може да си изберем днес.

Предложението на Хейли бе последвано от вик, идващ от кабинката в дясно. Дръпнах завесата и видях Хейли в същата позиция като мен. Скоро разбрахме, че всичкия този шум е бил заради Луси и Шарлот, които бяха на пода, борейки се да закопчаят копчето на тесните дънки.

- Продължавай! – Шарлот насърчи Луси. – Толкова сме близо.

- Бу не се смей, помогни ми.

Роклята ми все още беше разкопчана, но паднах на колене при момичетата. Зоуи и Хейли надничаха зад завесите и се смееха. Няколко жени ни наблюдаваха и тихо се засмяха.

- Направихме го! – Шарлот възкликна, подпря се на нас и стана.

Чувствах, че цялата женска съблекалня ще избухне в аплодисменти, когато Шарлот отиде до голямото огледало. Засмях се и влязох отново в съблекалнята си. Свалих роклята. Чух кикот отвън.

- Бу, пробвай това.

Взех закачалката от мистериозната ръка, която се подаваше през завесата.

- Какво е? – попитах.

- Нещо, което да носиш, а Хари ще го хареса. – друг глас се засмя.

Когато грабнах дрехата, забелязах дантелата и многото ненужни украшения. Бях благодарна на плътната завеса между нас. Поне не можеха да видях порозовелите ми бузи.

- Ъъъх, мразя ви.

След думите ми последва дълъг кикот.