Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 25.

Гледна точка на Бу

- Отивам само да си взема душ и да се преоблека. Няма да се бавя. – каза Хари преди да ме целуне по главата.

Бях стояла да го гледам как тренира, докато серията му свърши. Залата стана почти празна, когато прибраха уредите. Хари очевидно се наслаждаваше на работата си. Но аз имах чувството, че копнееше да бъде на ринга, вместо да гледа от страничните линии. Не бях изненадана, е не му позволяваха да се бие. Само мисълта как би изглеждал опонента му накрая на боксовия мач изпращаше тръпки по кожата ми.

Видях как той се обърна за секунда. Но се изненадах, когато веднага се завъртя обратно. Тялото на Хари ме притисна към стената. Големите му зелени очи блестяха, докато големите му ръце хванаха бедрата ми. Горещият му дъх ме обливаше, тъмните къдрици гъделичкаха бузата ми, когато плътните му устни се преместиха към ухото ми.

- Така е, когато не искаш да дойдеш и да ми помогнеш – прошепна той съблазнително.

Дрезгавият му глас изпрати тръпки по тялото ми. Борех се, за да мога да се контролирам. Хари винаги леко ме смущаваше. Аз леко се изкикотих, когато носът му потърка бузата ми, отблъснах го с ръце.

- Добре, добре. Изчакай ме, Любов. – Хари се засмя.

Гледна точка на Хари

Сложих чантата си на рамо, проверих дали съм взел всичко, преди да се отправя към изхода на съблекалнята. Бу беше точно там, където я оставих, но сега Том стоеше до нея. Те не забелязаха, че аз стоях при тъмната рамка на вратата. Говореха си; Том пиеше вода от бутилката си. Гледах как Бу вдигна ръката си към устата, опитвайки се да сдържи смеха си от нещо, което Том бе казал. Челюстта ми се напрегна, заради отношенията им. Това не ми харесваше. Бу беше моя.

Тя му се усмихваше срамежливо, бузите й почервеняха леко. Чантата ми се сгромоляса с трясък на пода, двамата рязко обърнаха глави към мен. Но забелязах, че никой от тях не се отдръпна от другия. Закрачих към мястото, където стояха. Бу ми се усмихна. Но вниманието ми се насочи към Том.

- Всичко наред ли е, братле?

Кимнах му настоятелно.

- Тръгваме Бу – казах й аз.

Тя не възрази, сложи презрамката на чантата си на рамо. Том бързо се изправи от едната ми страна. Когато той протегна ръка, за да й помогне аз не можах на не свия юмруци. Отчаяно се опитвах да запазя спокойствие, заради Бу.