Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 50. [4]

Погледнах към Хари, вдигайки дясната си ръка към тила му. Придърпах го и слях устните си с неговите. Можех да доловя леката развеселеност, преди да ме вдигне.

- Здравей и на теб, скъпа. – промълви срещу лицето ми.

- Хора... От вашата „показност" ми се гади.

Горещите ми целувки се спуснаха по топлата кожа на врата му, чух грубият му смях, когато показа среден пръст на приятеля си. Както обикновено с наперената си усмивка.

- О, да, това е наистина зряло. Благодаря, Хаз. – Том изръмжа.

Стъпих на земята, все още в прегръдките на Хари.

- Трябва да му намерим приятелка.

- Добра идея. – Хари кимна.

- Знам, че си мислите, че сте в вашето малко любовно балонче, но аз мога да ви чуя.

- Знаем.

Бях радостна да го видя, въпреки, че не бяхме разделени толкова дълго. Блясъкът от невероятната му усмивка разтапяше сърцето ми.

- Какво правеше, преди да дойдем? – попитах.

Забелязах, че Хари погледна Том, обстановката стана напрегната. Кимването от негова страна накара Хари да хване ръката ми и да ме заведе между белия мръсен ван и някаква синя кола.

Стоеше близо зад мен, и двамата се оглеждахме наоколо. Очите ми проследиха млад мъж и агресивно изглеждащо куче, което дърпаше стопанина си напред. Когато пресякоха улицата, хора в униформи обградиха околността. Полицаи разговаряха помежду си, въодушевено. Мъж беше изведен през входа на сградата, крещейки ругатни. Когато погледнах лицето му отстъпих назад и се блъснах в Хари.

- Всичко е наред, Бу.

Той хвана ръката ми по – силно.

- Това е братът на Скот. – промълвих. – Хари, какво става?

- Шшшшт. – успокои ме. – Просто гледай.

Полицейски коли паркираха пред тротоара, когато втори мъж излезе. Скот. Бяха нужни двойно повече ръце, за да го узаптят. Всички знаехме на какво е способен. Секунди по – късно, Скот демонстрира силата си, събаряйки полицай на пода, бутайки го по рамото.

Потреперих, когато беше притиснат с лице към колата, в опит да спрат съпротивлението му. Ченгетата изглеждаха неспокойни, желанието да махнат мъжете от улицата, далеч от очевидците, беше голямо. Най – накрая напъхаха братята в различни коли. Когато напрежението намаля, се обрърнах към Хари.

- Защо бяха арестувани?

Той ме заведе от другата страна на вана, искаше да се увери, че сме скрити.

- Скот и брат му пласират дрога, но винаги за били внимателни. Никога не оставяха стока в апартамента си. – Хари спря. – До сега.- усмихна се.

Беше ми трудно да мисля, в главата ми се въртеше случката от преди малко.

- Чакай, какво?

- Полицията е подочула, че в дома им има дрога.

Очите ми се ококориха, след чутото.

- Ти, ти ли го планира?

- Не. – поклати глава, къдриците му се разклатиха. – Не бях аз.

Проследих погледа на Хари към по – възрастен мъж, който не бях забелязала досега. Беше облегнат на черно BMW. Изглеждаше интелигентен, облечен в костюм, с къса коса и татуировка на врата. Придаваше вид, на мъж, който се грижи за себе си. Пъхна телефона в джоба си, преди да се обърне към нас.

- Кой е това?

- Стар приятел, за когото съм работил. Длъжник ми е.

Мъжът, погледна към Хари. Предположих, че кимването му означава „работата е свършена". Той се качи в луксозната си кола и запали двигателя.

- Какво си направил за него?

- Трябва да тръгвам. – Том обяви, кимвайки към колата си, паркирана надолу по пътя.

Приятелят на Хари усещаше, че трябва да ни остави насаме, за да проведем труден разговор. Сякаш не исках Том да тръгва. Ако останеше, тайните щяха да си останат тайни.

- Добре, ще се видим после. – Хари отговори.

Когато Том изчезна от погледа ми, вниманието ми се върна върху момчето, което стоеше пред мен. Можех да разбера по погледа му, че е несигурен как да започне. Колкото повече времето минаваше, толкова повече ми се искаше да не бях питала. Не бях сигурна дали искам да знам. Ръката ми се повдигна към врата и изкарах верижката, която беше под блузата ми.

- Събирах пари.

- Пари за какво? – попитах отново.

- Дългове, основно.

Можех да видя проблясъка в очите му, молейки да не питам. Но трябваше, само така щях да бъда спокойна.

- Какво, ако не могат да платят дълга, Хари?

Мълчанието криеше отговора. Сигурна бях, че мъжа е използвал Хари и агресивната му страна, за да всява страх в задлъжнелите, който закъсняват с парите. Хари е пребивал хората, които не са можели да върнат дълга. И от това, което разбрах, знаех, че повече не са повторили грешката си, не и докато Хари е бил там.

- Не го правя вече. – обяви.

Леко целуна устните ми. Действието върна тялото ми към живот.

- Обичам те. – Хари прошепна.

- Твърде много е за мен. – отвърнах.

Не бях сигурна какво чувствам. Знаех, че Хари има тъмно миало, но новата информация ме остави несигурна.

- Знам, съжалявам. Не исках да те уплаша.

Очите му отчаяно затърсих моите.

- Не си. – рязко отговорих.

- Б-Беше преди доста време, аз...

- Нека не говорим за това. – прекъснах го и хванах ръката му.
Честно, уплаших се. Но не желаех да си го призная. Стигнахме толкова далеч. Не искам да се страхувам от момчето, което обичам.

- Добре. – Хари кимна.
Прегърнах го. Беше топъл, сърцето му биеше към ухото ми, когато притиснах лицето си към гърдите му. Хари ме прегърна по – силно, преди да целуне главата ми. Нежни пръсти преминаха надолу и нагоре по гърба ми.
Всичко, което исках беше да отнема болката му, да го накарам да забрави, за започне отначало.
Хари проговори толкова тихо, че почти не го чух.

- Не те заслужавам.