Chapter 47. [1]

3.5K 168 2
                                    

И двамата си ги бяхме казали. И  двамата си казахме думите, за които нямах достатъчно кураж да кажа преди  пет дни. И това беше времето, от когато последно видях Хари. Тези  няколко последни секунди се бяха гравирали в мозъка ми, постоянно  припомняйки си всеки малък детайл, когато устните му беззвучно оформиха  думите ''Обичам те'' .

Това беше често използвана, комерсиална  фраза, в която според мен имаше малко стойност точно в същия ден. Но  идваща от устните на Хари, тя придобиваше значение. Не мисля, че той  беше чувал тези думи от някой друг, освен от семейството си. Може би  никога не е искал да има подобна връзка с някого. С толкова емоции и  толкова интимна.  Може би не е искал да обича друг човек.

  Думите на  Хари ми дадоха нов вид сила, което не знаех, че е възможно. Такава,  каквато ми позволи да подтисна страхът, стоварил се върху гърдите ми,  когато чух стъпки, идващи зад мен. Прибирах се от къщата на Зоуи, а  тъмнината на нощта около мен беше зловеща. Пръстите ми отвориха чантата  ми, за да намерят кенчето, което ежеше на дъното й. Не исках повече да  съм жертва на сплашване.

- Разкарай се! - изкрещях, обръщайки се, за да видя преследвача.

  Дясната ми ръка плътно се уви около защитния спрей, когато се насочих към фигурата.

- По дяволите!

   Едва тогава разпознах леко притеснената физиономия. Хари отстъпи назад,  чакайки да премахна оръжието си. Сърцето ми прескочи в гърдите ми от  облекчение, че не бях принудена да се изправям срещу непознат.

-   Това лютив спрей ли е? - проговори той нервно. Малкото кенче беше взето  от Хари и той четеше етикета, докато а се опитвах до успокоя дишането  си - Откъде, по дяволите го взе?

  Той ми го подаде и аз го мушнах в чантата си.

- Бащата на Луси работи в полицията - обясних - Не трябваше да се прокрадваш зад мен.

- Няма да направя тази грешка отново - пошегува се той.

Дори в шеговития му тон си личеше, че го бях изненадала. Няколко  секунди по-късно мълчание се извисяваше над нас. Няколкото съобщения,  които си бяхме разменили бяха по-лесни за общуване, от колкото  обажданията. И все пак никой не ни караше да говорим. Стоях пред него.  Не знаех какво да кажа. Последният пък, когато си говорехме си бяхме  признали любовта. Какво стана от тогава?

Dark (Bulgarian Translation) - Harry StylesWhere stories live. Discover now