Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 27.

Вече няколко часа чаках майка ми да се върне вкъщи. Някъде към единадесет бях толкова изморена, че едва държах очите си отворени. Сивото ми котенце ми правеше компания, докато мързеливо галех меката му козина. Дъг се беше проснат на стомаха ми, мъркаше тихо, пръстите ми го почесваха между ушите.

Неохотно станах от леглото, бързо си измих косата и зъбите, след това отново се шмугнах между завивките.

- Хайде да си лягаме, Дъг. – прошепнах.

Той изглеждаше съгласен, настани се до мен и заспа. Загасих светлината на нощната лампа. Бях затворила очи преди няколко секунди, когато телефонът ми извибрира. Пъшкане напусна устните ми, преди да потупам повърхността вдясно от мен. Екранът светеше, присвих очи, когато приближих телефона към лицето си.

От Луси:

"Да наваксаме утре? х"

Усмихнах се преди да отговоря, реших да се срещнем в кварталното кафене. Не бях особен фен на топлите напитки, но там правеха и нещо като плодови шейкове. Шарлот и Зоуи щяха да дойдат с нас и тогава осъзнах колко ми липсваха приятелките ми. Бяха се случили доста неща откакто говорих с тях за последно. Бях толкова заета с Хари, че дори не бях им казала, че сега съм му гадже. Имах чувството, че ще им бъде любопитно да узнаят за нас. Бяхме станали много близки. Те не знаеха нищо, за болезнените събития от миналото на Хари. Но това беше нещо, което смятах да запазя между мен и Хари. Нямаше нужда те да знаят за бащата на Хари или какво беше направил той. Хари ми вярваше.

Сякаш Хари знаеше, че умът ми беше погълнат от мисли за него. Усмихнах се докато четях съобщението, което бях получила току-що.

От Хари:

"Лека нощ, красавице. х"

Неговите простички думи ме караха да се усмихвам. Тази нощ сънищата ми бяха единствено за спиращото дъха, къдраво момче.

* * *

Претърколих в нежелание, когато една ръка хвана рамото ми, леко побутвайки ме, за да се събудя.

- Бу

- Ъхх.

Прозвуча развеселена усмивка. Отне ми няколко секунди да разпозная щастливия звук преди да подскоча, притискайки майка ми в силна прегръдка.

- Мамо. – усмихнах се. – Липсваше ми толкова много.

Тя целуна главата ми, докато я прегръщах. В следващия час мама стоеше на леглото ми и си говорихме. Сивият котарак се сви, докато тя нежно го галеше. Болните роднини, която тя беше усетила се възстановяваше постепенно в болница. Тя вярваше, че ще се възстановят напълно до следващата седмица. Така де, това беше по нейно лично мнение. Заминаването й означаваше, че тя ще трябва да вземе някои нощни дежурства в местната болница, където работеше като сестра. Така, че дори и сега да си беше вкъщи тя трябваше да спи през деня, за да си осигури необходимата почивка. Бях разочарована, но нямаше какво много да направя.