Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 38. [1]

- Добре ли си? – прошепна той задъхано.

- Мхм.

Хари се усмихна и потърка носа си в моя. Палецът му галеше бузата ми, докато се взираше в мен. Блестящото зелено беше успокояваща гледка. Дълбока въздишка излезе от подпухналите му устни, преди да ги притисне в моите. Сладката ни целувка ме подлудяваше, докато почувствах как Хари отдръпва постепенно бедрата си, омекналата дължина се отдалечаваше от мен. Почувствах, че се отдалечаваме, сякаш се отчуждавахме, както когато Хари за пръв път влезе в мен, тялото ми беше привикнало повече към неприятното усещане. Остри, прекъснати звуци напуснаха устните му, държейки ръцете ми, докато се отделяхме едни от друг. Хари дори изглеждаше леко облекчен. Мускулите ми ме боляха, когато оставих уютните тъмните завивки върху тялото си. Лежах просната и гледах как Хари се претърколи към моята страна; дългите му пръсти бързо махнаха кондома и го захвърлиха в кошчето за боклук. Къдриците му бяха разрошени. Нямаше как да не се усмихна, щом знаех, че аз бях причината за секси неподредената коса, която в момента украсяваше главата на гаджето ми. След секунди той се вярно обратно при мен. Чувствах се сякаш не мога да помръдна, все още леко задъхана от разгорещените ни занимания. Големи ръце деликатно погалиха тялото ми и Хари се зае да разцелува всеки инч от чувствителната ми кожа; започна от дясното ми рамо, и продължи надолу по голото ми тяло. Изненадващо, в това време смущението от това да съм абсолютно гола го нямаше. Не ми пукаше. Единственото нещо, което чувствах беше Хари, неговото всеобхватно присъствие. Устните, ръцете, къдриците, кожата, всичко се сливаше с мен. Хари кръстоса пръсти с тези на лявата ми ръка,продължавайки внимателно да отнема болките от тялото ми.

- Справи се много добри, Скъпа. – промърмори той срещу мен.

Тъмните къдрици гъделичкаха стомаха ми, устните разпръскваха обичта му точно върху пъпа ми, след това продължиха на страни до дясното ми бедро. Топлината от допира му отпускаше мускулите ми, плъзна ръката си нагоре по бедрото ми, докато продължаваше към лявата ми страна. Умът ми нямаше време да го осмисли преди почти да смачкам дългите му пръсти между своите. Страхувах се за не забележи синините, които неизбежно се бяха образували от предишните по–груби докосвания. Нямаше нужда да ги вижда. Хари веднага спря, погледна към мен с широко отворени от безпокойство очи. Плътните му устни се свиха въпросително, заради внезапната нужда от това да спре, но не каза нищо.