Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 47. [3]

Свърших с разговора и с глупавите й разсъждения.

- Хубаво, защото той ми е гадже.

Червените й устни се разделиха след думите ми, обеците й все още се полюшваха глупаво. Тръгнах напред. Секунди, след като събрах мислите си, се обърнах.

- О, и той е добър в леглото.
- Как смееш! – тя повиши глас.
- Зарежи.

Весело се отдалечих, търсейки Хари, чийто следи бях изгубила. Разпознах къдравата му глава. Стоеше пред една картина. Блейзерът, който носеше, подчертаваше рамената му. Всичко, което исках да направя, беше да си поиграя с малките къдрици на тила му.

Отидох до него, предизвиквайки лекото докосване на ръцете ни.

- Къде беше? – Хари попита.

- Защитавах честта ти.
- Наистина?
- Да.
- О, мерси тогава. – той весело отвърна.

Бърборенето на хората чудесно контрастираше с мълчанието ни, докато гледахме платната на стената. Петна от тъмна боя лежаха върху картината, създавайки нещо, което приличаше повече на бъркотия, отколкото на картина. Нямах усет към изкуството.

- Нямам представа какво гледаме. – обявих силно.
- Нито пък аз. – Хари се засмя. – Мисля, че се предполага да изобразява душата ти или нещо подобно. Нямам представа какво значи другата половина.
- Значи ставаме двама.

Забелязах, че беше подходящо време, да си поговорим.

- Позволи ми да сляза сама от колата. – пошегувах се, леко бутайки с лакът ръката му.
- Опитвам се да се променя. – Хари замлъкна и ме погледна.

В очите му се четеше уязвимост, бързо ги премести на следващата картина.

- Забелязах.
- Не искам да те притискам, имам предвид... Не искам да те плаша. – той потрепна.

Мислех си за случките в последните няколко дни. Какво имаме, не искам да свършва.

- Аз също. – потвърдих тихо. – Но не се променяй твърде много, става ли? Донякъде ми харесва имиджа на лошо момче. – срамежливо се пошегувах.

Смехът му предизвика усмивката ми. Беше един от любимите ми звуци.

- Обичам те. – той каза тихо, игриво бутна бедрото ми.

Изчервяването му, беше нещо, което можеше рядко да се види. Но преди да отвърна на чувствата му, пискливият глас на жената от по – рано, привлече вниманието ми.

- Това е тя. – Жената ме посочи на охраната.

Хванах ръката на Хари и си проправях път през тълпата, търсейки свободно място на някоя пейка. Той седна близо до мен, бедрата ни се допираха. Пооправих роклята си.

- Защо се крием? – той се засмя.

Хванах рамото му и се наведох към ухото му, за да се уверя, че думите ми са отправени единствено към него.

- И аз те обичам. – прошепнах.

Неконтролируемата ми усмивка се притисна към него в целувка, пръстите ми се изгубиха из косата му, докато пръстите му се впиха в кръста ми. Многобройните души бяха забелязали разгорещените ни действия.

- Това е тя, момичето, което беше грубо с мен!

Хари се отдръпна, развеселеността блестеше в очите му, когато погледна жената.

- Какво й каза? Това има ли нещо общо със защитаването на честта ми? – той попита.

Сбърчих нос, засмях се и кимнах.

- Ще ги изхвърля и двамата. – тя продължаваше да досажда на отегчения мъж.

Игнорирах я. Сложих ръка на крака на Хари и нежно го раздрусах. Знаех, че можеше да усети искрите, парливия ток, който преминаваше през телата ни.

- Върни ме в апартамента ти. – инструктирах го.
- С удоволствие.

Жената се препъна, хвана се за рамото на дебелия мъж, за да възвърне равновесието си. Хари стана. Хвана ръката ми, водейки ме със себе си. Тя изглеждаше уплашена от височината на Хари.

- Извинете. – той грубо попита.

Жената колебливо отстъпи на дясно, правейки път на Хари.

- Ще се видим после, Иън. – той извика.
- Добре, Хаз. – Бодигарда отвърна.

Всички ли познаваше? Прогоних тази мисъл, като бързо казах „чао" на Шон, който беше наобиколен от няколко художника. Скоро бяхме навън, тялото ми се завъртя, когато Хари ме завъртя.

- Нямам търпение да те видя вън от тази рокля. – изръмжа.

Потрепнах шокирана и докато се осъзная бях притисната към познатата топлина на гърдите му; Хари предпочиташе да говори с мен, с ръце върху колата.