Sex toy | C.D.

Част 35

*ГТ Джесика*

- Добро утро, поспаланке. - каза Камерън, поставяйки нежна целувка на челото ми.
- Добро утро.. - прошепнах сънено, мигайки в опит да фокусирам околния свят. Сгуших се в гаджето си, обвивайки тялото му с ръце, и притворих очи. Бяхме заедно. Бяхме щастливи. Какво повече можехме да искаме? Бяхме далеч от опеката на родителите си, далеч от всички лицемери, далеч от еднообразието на родния ни град. След всичко, случило се до сега, да бъда с Камерън бе най-правилното ми решение. Все пак човек трябва да избере да бъде щастлив, а той определено ме прави такава. Въпреки всичките си недостатъци, той ме допълва и се превръщаме в едно цяло. Звучи като клише, но точно така се чувствам - най-накрая намерих мястото си. Ако преди година някой ме бе попитал как изглежда перфектното гадже, бих се затруднила в отговора, но сега мога да го назова по име - Камерън. Светлокафяви очи, красиво лице, прекрасна усмивка с идеално подредени бели зъби, леко разрошена кестенява коса, добре изваяно тяло. Красотата му е както външна, така и вътрешна - притежава страхотно чувство за хумор, изобретателен е, особено, когато става въпрос за спретване на някой номер. Абсолютен непукист и веселяк, но същевременно най-милия и романтичен човек, който се грижи за хората, които обича. Какво повече да искам?
- За какво си мислиш? - попита Кам, прокарвайки пръсти през разрошената ми коса.
- За това колко перфектно гадже имам. - отвърнах, усмихвайки се мило. Доволна усмивка се изписа на лицето му, преди да се наведе към мен и да слее устните си с моите. Целувката бе нежна, изпълнена с любов, а устните ни сякаш бяха създадени, за да се слеят.
- Джесика Грийн, бихте ли излязла с мен на официална среща? - попита ме с различна интонация на гласа си, целувайки ръката ми като джентълмен.
- Приемам поканата ви, г-н Далас. - отвърнах със същия официален тон. Той целуна челото ми и отмести одеялото, след което стана от леглото и влезе в банята.

*вечерта*

- Къде отиваме? - попитах, ослушвайки се. Черна сатенена превръзка покриваше очите ми и ми пречеше да видя пътя.
- Почакай. - отвърна. В този момент си спомних за първата ни среща - пикника в гората. Отново нямах идея накъде отиваме, но този път знаех, че съм в сигурни ръце и мога да имам доверие на човека до себе си. Двигателят спря и Кам премахна превръзката от очите ми, след което слезе от колата и притича до моята врата, за да ми отвори. Подаде ръка към мен и се усмихна, а аз я поех и стъпих върху асфалта.
- Прекрасна си. - не пропусна да отбележи, продължавайки да гледа към мен. Бях облечена с къса рокля, малко над коляното, в прекрасен прасковен цвят. Косата ми бе накъдрена и прибрана в отпуснат кок, а в ръката си държах малко портмоненце - чантичка. Усмихнах се топло и двамата влязохме в ресторанта. Тиха танцувална музика озвучаваше голямата зала, а на дансинга танцуваха хора по двойки. Камерън ме поведе към една от масите, намираща се близо до дансинга, и ми помогна да се настаня. Изискан сервитьор се приближи към нас, за да вземе поръчката ни. До сега не бях идвала на толкова изтънчено място.
- Бутилка вино, като за начало. - обърна се Кам към сервитьора, а човекът просто кимна и се запъти към бара. Не след дълго не върна обратно, носейки бутилка в ръце. Наля малко от червеникавата течност в чашите ни и ни остави намира.