Sex toy | C.D.

Част 25

*две седмици по-късно*

*ГТ Джесика*

Събудих се от тъпа болка ниско под пъпа си. Станах лениво от удобното си легло и стъпих на студения под. Тръпки побиха тялото ми при допира на топлите ми стъпала със вледеняващия паркет. Притичах на пръсти към тоалетната и тръшнах вратата зад себе си. Изведнъж ми прималя и краката ми рязко се подкосиха. Хванах се за мивката, за да не падна, и се опитах да се свестя.
- Ниско кръвно, Джес, ще ти мине. - прошепнах на себе си. Този навик явно няма да се изкорени от мен. Повдигна ми се и коленичих пред тоалетната. Повърнах. Може би съм болна. Мразя да съм болна. След като измих устата си се избърсах и се върнах обратно в леглото си. Отново заспах. Събудих се чак към обяд. Слънчевите лъчи упорито опитваха да проникнат през тъмните ми щори, но почти не успяваха. Станах и влязох в банята, за да си взема душ. Докато се къпех си мислех за случилото се сутринта. Един ужасяващ въпрос изникна в главата ми - Ами ако съм бременна? Приключвайки с къпането излязох от банята, облякох се и изсуших косата си. Реших да ида до аптеката и да си купя тест за бременност, за това си викнах такси и се запътих към центъра, където се намираше най-близката аптека. Сдобих се с необходимото и отидох в тоалетната на близкото заведение, за да го направя. Заключих вратата на кабинката и последвах указанията, написани на кутийката. Погледнах притеснено към предмета в ръката си и зачаках резултат. 2 черти! Краката ми се подкосиха и усетих как падам на студените плочки. Ами сега? Какво ще правя, за Бога? Как ще кажа на татко? На Камерън? Не, сигурно има някаква грешка. Сигурно теста е дефектен. Отивам да взема нов. Правейки и втория тест отново погледнах към него, а надеждата, че не съм бременна, намаляваше. Положителен. Отново. Сълза се стече по бузата ми. Последваха още. Прикрих лицето си с ръце и седнах на тоалетната чиния. Какво да правя сега? Трябва да го махна, не мога да го задържа. В мен расте малко живо същество. А аз искам да го убия. Излязох от тоалетната на кафенето и се качих в едно такси. Казах му да кара към болницата. Трябваше да се видя с гинеколога си. Да разбера дали наистина съм бременна, тези тестове може да лъжат. Нали?
- 5 долара. - продума таксиджията, спирайки пред внушителната сграда.
- Заповядайте. - казах, подавайки парите към него. Затворих вратата и влязох в болницата. Навсякъде около мен имаше болни хора. Всеки с проблемите си. Както и аз с моя.
- Мога ли да ви помогна? - попита една сестра.
- Ъм.. да. Искам да се видя с д-р Бейкър. - притеснено отвърнах, а тя кимна и ме поведе към кабинета му.
- О, Джес, здравей! Как си? - с гинеколога ми се познавахме от отдавна, за това си говорехме на "ти".
- Ъм.. не много добре. Имам един проблем. - продумах. - Мисля, че съм бременна.
- Ще ти направим няколко изследвания, за да проверим. Последвай ме. - каза спокойно и излезе от стаята, а аз тръгнах след него. След направените изследвания седнах на канапето в чакалнята и зачаках. Беше минал вече половин час, когато вратата на кабинета се отвори и докторът ме повика. Влязох вътре притеснено и седнах на стола срещу бюрото му.
- Е, Джес.. - започна. - Бременна си във втората седмица. - чувайки тази новина щях да припадна. Живота ми се срина тотално. - Добре ли си? - притеснено попита той.
- Мога ли да направя аборт? - попитах, докато сълзите напираха в очите ми.
- Ако сега махнеш бебето, шансът никога повече да не забременееш е огромен. - но.. аз винаги съм искала да имам дете. Да стана майка. Но сега.. сега не се чувствам готова.
- Благодаря. Довиждане. - продумах и се запътих към изхода. Прибирайки се вкъщи се качих в стаята си, свих се на кълбо и заплаках. Мислех за бебето. За мен. За Камерън. Бременна във втората седмица. Втората? Това значи, че детето е от Теодор! Той ме изнасили точно преди две седмици, и то без никакви предпазни средства. Ъхх.
Осъзнавайки кой е бащата се сринах психически. Защо когато всичко е перфектно, нещо трябва да съсипе живота ми?!

*ГТ Камерън*

Минах през магазина за цветя, за да взема роза за Джес, и потеглих към дома и. Планирах романтична вечеря в новия ресторант в центъра на града. Паркирах автомобила си пред къщата и се качих в стаята на Джес. Отваряйки вратата я видях свита на пода. Плачеше. Втурнах се към нея, пускайки букета на земята.
- Джесика! Какво има? - попитах притеснено и я прегърнах.
- К-камерън.. - прошепна, отпускайки глава на гърдите ми.
- Какво има? Кажи ми! Ще се побъркам! - нетърпеливо зачаках отговора и. Какво се е случило?
- Кам аз.. - какво, Джес, какво? - Бременна съм. - отвърна и заплака още по-силно.
- Но.. Защо плачеш? Ще си имаме бебче. Млади сме, но ще се справим. Някак. Ще бъдем едно щастливо семейство. - успокоих я и я обвих с ръце, но тя не спираше да плаче.
- Не това е проблема.. - продума през сълзи. Какъв е тогава, за Бога?!
- Тогава какъв е? - попитах, а тя стисна очи.
- Теодор е бащата, Камерън!

+++++++++++++

Well, тази част стана бозица (тоя път наистина - не можете да спорите), но реших да вкарам малко драма, за разнообразие 😂 Все пак дано ви хареса, ще очаквам отзивите ви в коментарите, без значение положителни или отрицателни, мнението ви е важно за мен.

Предполагам някои от вас не харесват истории, в които има бебета и т.н., но това беше идеята ми за тази история, don't judge me pls.

Таа, благодаря ви за вотовете и коментарите, по това съдя, че историята ми ви харесва, което ме радва изключително много. Обичам ви! ❤

ПС: Хвърлете едно око на историята на mimcheto011 Wrong decisions, няма да сбъркате, доста интересна и увлекателна е, също е с Камерън. Също така е и грамотно написана, което е доста голяма рядкост в този сайт (без обидени, моля 😂).