Sex toy | C.D.

Част 23

Спях спокойно, докато някаква птица не кацна на челото ми. Чакай.. птица?! Веднага отворих очи и размахах с ръце, в опит да я изгоня. Глупавото създание разпери криле и излетя, а аз се надигнах бавно от леглото си. Не беше точно легло. Боже! Намирах се в средата на реката и лежах върху надуваем матрак. Изпищях и без да искам се преобърнах, цопвайки във водата. Беше толкова студена, че моментално се събудих. Изплувах и се хванах за матрака, за да не потъна. Махайки едно лигаво водорасло от очите си, забелязах Камерън на брега. Смееше се като ненормален.
- Камеръън!! - изпищях нервно и заплувах към брега. Той явно се изплаши и скочи във водата, за да ми помогне. Когато стигнах брега се проснах изморено на пясъка и притворих очи. Поех си глътка въздух и станах, запътвайки се към Кам.
- Ти.. ще те убия! - при думите ми момчето се смееше като напушено. Приближих се до толкова, че да усетя дъха му в лицето си, и прошепнах: - Ще ти го върна! - След това влязох в палатката и свалих мокрите си дрехи. Облякох нови и излязох навън. Мойра и Наш бяха будни и си приказваха край току-що запаления огън.
- Добро утро, Джес. - казаха в хор. Намусих лице и седнах при тях.
- Добро ли.. не и за мен! - сбръчках вежди, а те ме погледнаха въпросително. - Събудих се в реката! - след тези думи те избухнаха в смях, а Камерън се присъедини към тях. - Смешно ли ви е? - сърдито попитах и станах от мястото си, запътвайки се към гората.
- Къде отиваш, Джеес? - чуха се гласовете им. Далеч от вас, идиоти! Скитах се покрай дърветата, потънала в мисли. След близо час обикаляне осъзнах, че съм се изгубила. Седнах на един камък и започнах да се чудя накъде да поема. Извадих телефона от джоба си, с мисълта, че ще открия пътя с GPS-а, но с моя късмет разбрах, че батерията ми е паднала. Подпрях главата си с ръце и огледах отново трите пътечки пред мен. А сега накъде? Он-че-бон-че-счупено пиронче... спечели третата пътечка, за това поех по нея. След половин час скитане стигнах до една поляна, обсипана с цветя. Седнах, за да си почина, и си направих венец. Стомахът ми недоволно изкъркори, тъй като не бях яла цял ден. Слънцето грееше високо над мен, значи беше обяд. Скрих се под сянката на едно огромно дърво, поставих глава върху дънера му и притворих очи. Неусетно съм заспала.

*ГТ Камерън*

Стана обяд и Джес още я нямаше. Притесних се и започнах да я търся. С часове се скитах из трудно проходимата гора, но така и не успявах да я намеря. Небето бавно започна да се стъмва и притеснението в мен нарастваше. Озовах се на малка полянка, отрупана с цветчета. Забелязах някого до дънера на едно старо дърво и се затичах натам. Беше Джесика! Спеше толкова сладко. Беше като ангел. Вече беше твърде тъмно, за да открия пътя обратно, за това обгърнах Джес с ръце и се поддадох на натрупалата се умора.

*ГТ Джесика*

Усетих тежка ръка върху тялото си. Обърнах се и видях прекрасното лице на Камерън. Все още му бях ядосана за сутринта, но се радвах, че го виждам. Надигнах се от мястото си и разтърках сънено очи. Беше непрогледен мрак. Наблизо се чуваше вой на вълк. Изплаших се и побутнах Камерън, карайки го да се събуди.
- Какво има? - попита сънено.
- Страх ме е. - прошепнах притеснено и се приближих към него.
- Спокойно. - продума и ме обгърна с ръце, целувайки нежно устните ми. Имах нужда точно от това - неговите устни върху моите. Да усетя дъха му в лицето си. Целувката се задълбочи. Докато се усетя той ме беше награбил и целуваше страстно гърдите, врата и ключиците ми. Устните му докосваха нежната ми кожа, карайки ме да потръпвам при всеки допир. Ръцете му обвиха кръста ми и беше невъзможно да се изскубна от хватката. Но и не исках. Прокара ръката си от стомаха ми до интимните ми части, галейки нежно кожата ми. Тих стон се изскубна от устата ми. Поглеждайки настрани забелязах някого. На по-малко от два метра от нас стоеше същество с плашещи очи. Тъмнината бе покрила тялото му и бе трудно да разпозная какво е. Изпищях и избутах Кам от себе си, смъквайки вдигнатата си тениска. Той втренчи погледа си в съществото пред нас, а тялото му сякаш изтръпна.
- К-кой е? - заеквайки попита. Ами сега?

Хей! Как сте, сладури? Част 23 е готова, прясно написана :дд Надявам се да ви хареса. Очаквам мненията ви в коментарите, дори те да не са положителни - свободно можете да изразите мнението си, да ми дадете съвети и насоки. Благодаря ви за милите коментари на миналата глава (пък и на всички останали), наистина ме правите щастлива и ме стимулирате да пиша ^^

Какво според вас ги наблюдава? Или пък кой? Е, ще разберете.

Обичам ви и ви благодаря за подкрепата ❤