Sex toy | C.D.

Част 2

След разговора с Камерън, той започна все по-често да ме търси и да ми пише. Признавам, не е толкова лош, даже обратното, но.. не спира да ме търси и много ме дразни. Вчера бях подпийнала и явно е решил, че ще му се получи. Е, сбъркал е. Точно в момента последното нещо, което ми трябва е досадно гадже.. Някакви лигави целувчици, държане за ръце, прегръдки.. иллл... Ще повърна. Тези лиготии не ми трябват. Имам достатъчно за учене, нямам никакво време да се занимавам със загорели момченца, търсещи секс.. цици, дупе.. и пак секс.. В извратено общество живеем. Ъм, Камерън е доста сладък, пък и онази прекрасна усмивкаа.. Не! Какво ти става, Джесика, съвземи се!
Беше слънчева съботна утрин, когато телефонът позвъня и ме събуди. Протегнах се мързеливо и го взех, поглеждайки екрана. Беше непознат номер.
- Ало? - сънено продумах.
- Хей, Джесика, Камерън е. Имаш ли планове за днес? - оффф, пак ли този досадник. Няма отърване от него. Човек не може да се наспи.. в СЪБОТА.
- Какво искаш, Камерън? - нервно попитах, с надеждата, че ще се откаже.
- Е, явно нямаш. След половин час да си пред вас. Имам изненада. - моляя??
- Но, чакай... - докато успея да кажа каквото и да било той затвори телефона. Сега трябва да излизам с него? Стига дее.. да не си спя цял ден, ами да се занимавам с него. Тоолкова ме мързии..
С триста зора успях да се надигна от леглото и да вляза в банята. След краткия, но освежаваш душ, слязох в кухнята, за да си направя кафе. След като окончателно се събудих и не бях толкова сънена, се върнах обратно в стаята си и застанах пред гардероба. Изобщо не възнамерявах да се глася за тоя пикльо, за това облякох първото видяно в гардероба - светлосини накъсани дънки, бял обикновен потник и карирана риза с преобладаващ червен цвят. Вързах косата си на рошава конска опашка, взех телефон и малко пари и слязох долу, обувайки любимите си червени гуменки. Не след дълго пред мен паркира черен джип, от който се показа Камерън.
- Ще тръгваме ли? - попита. Сякаш имах друг избор.. просто се качих в колата без да продумам. След 10 минути неловко мълчание се обадих:
- Е, къде отиваме?
- Тайна! - отвърна той и се усмихна. Белите му зъби и прекрасната му усмивка... почакай, Джесика! Престани с това увлечение! Разкарай максимално бързо този идиот и не се занимавай с него! Какво ми ставаше? Излязохме от града и поехме по пътя към гората. Започнах да се притеснявам.
- Настоявам да ми кажеш къде отиваме! Не можеш просто така да.. - нервната ми реч бе прекъсната от Камерън, който сложи показалеца си върху устата ми.
- Шшт. Просто се наслади на пътуването без излишни въпроси. - да се насладя?! Ами ако се окаже някой крадец.. убиец.. офф, Джесика, нормална ли си.. Успокой се. Като ненормална говорех на себе си.. След половин час път колата спря и Камерън обяви, че сме пристигнали. Къде?

Здравейте! Ето я и втора част. Знам, че за сега не се връзва малко със заглавието, но нататък идва интересната част! Според вас дали Джесика ще промени държанието си към Камерън? Продължавайте да четете и ще разберете. ✒