Sex toy | C.D.

Част 30

Аз и Кам последвахме татко към първия етаж.
- По-скоро изненадата е за теб, Джесика. -продума, изваждайки някакво писмо от куфарчето си. Погледнах го въпросително, а той дойде до мен, прегърна ме и продума:
- Гордея се с теб! - след което подаде писмото към мен. Бавно отворих плика и извадих сгънатия лист от него. Дъхът ми секна, когато прочетох написаното върху него - бях приета в някакъв университет на хиляди километри от тук.
- Но.. - въздъхнах.
- Не се ли радваш? - попита той. Камерън гледаше очудено през цялото време и не разбираше какво става.
- Но аз не съм се записвала?! - казах, поглеждайки към баща ми.
- Ти не го направи, за това го направих аз. Става въпрос за бъдещето ти, бухтичке. - ах как мразя, когато ме нарича така.
- Но този университет е на хиляди километри от тук! - извиках, усещайки напиращите в очите ми сълзи. Камерън осъзна за какво ставаше на въпрос и погледна към мен натъжено. Как ще живея толкова далеч от него? - Защо не избра някой наблизо?
- Защото няма толкова хубав университет наблизо. Пък и.. - направи кратка пауза. - ..тук ще се разсейваш. - каза, поглеждайки към Камерън.
- Няма да ида! - изкрещях в лицето на баща ми и тръгнах нагоре по стъпалата.
- Напротив, ще идеш! - извика, но аз не му обърнах внимание. - До сега беше напълно свободна да излизаш, да ходиш на купони, но сега е време да пораснеш и да помислиш за бъдещето си, момиченце! - чувах гласа му зад гърба си. - Никакви момчета повече! - последва неловка тишина. Аз стоях на стъпалата, с гръб към баща ми и към Камерън, и очаквах продължението на скандала.
- Аз.. май ще си ходя. - каза Кам, почесвайки се зад врата, и тръгна към входната врата.
- Кам, чакай! - извиках и притичах при него. - Обади ми се, моля те. - казах, целувайки го нежно по бузата. - Обичам те. - прошепнах в ухото му. След като той напусна къщата баща ми дойде при мен и ме погледна ядосано.
- Отиваш! - извика в лицето ми, така, че да усетя дъха му. Ил, мирише на чесън.
- Накарай ме. - ще си го получиш, старче. Няма как да оставя всичко и всички.
- Полетът ти е след седмица, така че може да започваш с багажа.
- Няма да ида! - изкрещях.
- Джесика! Бъдещето ти е по-важно от някакви си момчета! Там ще си намериш някой друг!
- Не ми трябва никой друг! Искам да съм с Камерън! - баща ми сви ръцете си в юмруци, а аз потръпнах. Изсумтя, издишвайки въздуха от дробовете си, и спокойно продума:
- Виж, мила, не искам да се караме, но ти наистина не разбираш. Послушай ме и след време ще ми благодариш.
- Татко не мога. - продумах и заплаках. Явно наистина трябва да замина. Но как ще издържа далеч от Камерън?!
- Кажи ми, че ще отидеш. Образованието ти е най-важно. - каза, поглеждайки с надежда към мен.
- Добре. - отвърнах през сълзи, а той ме прегърна. Качих се в стаята си, хвърлих се на леглото си и прикрих лицето си с ръце. Телефонът ми звънна, а аз избърсах мокрите си очи и вдигнах.
- Ало? Джес, какво стана? - беше Камерън. Как да му кажа, че заминавам и ще сме разделени за няколко години. Не можах да отвърна, тъй като огромна буца застана на гърлото ми. - Ехо, там ли си?
- Кам аз.. трябва да замина.. - продумах, подсмърчайки.
- Разбирам, спокойно. - каза той, карайки ме поне малко да се успокоя.
- Но ще сме разделени с години!
- Ще се справим. Ще се виждаме от време на време и ще се чуваме всеки ден!
- Но..
- Важното е, че се обичаме, нали?
- Но Кам..
- Обичаш ли ме Джес?
- Обичам те.. - изхлипах.
- Ще се справим, нали?
- Да..
- Обичам те, мила. - каза и затвори телефона.

++++++++

Качвам тази част с риск да не бъде харесана от много от вас, тъй като стана доста скучна и бозава, но просто нямаше как да съкратя този момент повече :д Малко кратичко стана, но обещавам да компенсирам в следващата глава. Все пак дано ви хареса и не се откажете да я четете 😭

Обичкам ви и ви благодаря за подкрепата ❤