Sex toy | C.D.

Част 12

*седмица по-късно*

От случката в апартамента с Наш сме меко казано неразделни. Той е мил, забавен, весел, усмихнат.. има прекрасни сини очи.. трапчинки.. беше прекрасен приятел, но.. нищо повече. Въпреки това, той сякаш ми правеше намеци и искаше да сме нещо повече от приятели.. Не мога да причиня това на Камерън. Да, състрадателната Джесика намери кога да се появи. Не мислех, когато позволих на оня да ме чука.. ДВА ПЪТИ.. а после и да ме изнасили. Браво, Джесика, страхотна си. Позволи на онзи кретен да съсипе живота ти, а сега страдаш. Не, не мислете, че покрай Наш бях забравила за Камерън. Точно обратното.. Всеки път, в който погледнех Наш, виждах Камерън. Признавам, липсваше ми. Дали мислеше за мен? Или ме бе забравил? Колко съжалявах само. Исках да върна времето назад. Но не можех..

Лежах на удобното си легло, когато телефонът ми извибрира. Беше Наш.
Н: Джес, довечера има купон, ходи ли ти се?
Д: Да, супер.
Н: Ще те чакам в 8 пред вас.
Д: Окей.

*вечерта*

Отново стоях пред гардероба си и се чудех какво да облека този път. Извадих почти всички дрехи, които имах, но нищо не ми хареса. В ъгъла на гардероба забелязах черна дреха, свита на топка. Извадих я учудено и я огледах. Беше рокля. Но не обикновена рокля. Роклята, която майка ми бе облякла за десетата си годишнина с татко. За жалост не можаха да имат единадесета. Фината дреха носеше много спомени. Сълзи напираха в очите ми. "Не, Джес, стегни се." - прошепнах си аз и оставих роклята обратно в гардероба. Да, мога да бъда и сантиментална. След дълго чудене избрах къса разкроена пола с черно-бял мотив, прилепнала черна блуза с гол гръб и черни обувки на висок ток. Косата си накъдрих и пуснах свободно и добавих нежно колие и обици за завършек. Беше време да тръгвам, за това грабнах телефона си и слязох долу, където ме чакаше Наш.
- Daamn, невероятна си! - продума той, карайки бузите ми да се изчервят. - Да вървим. - качихме се в черен Range Rover и потеглихме. След кратко пътуване автомобилът спря пред голяма къща в края на града.
- Пристигнахме. - Наш обяви, а аз бавно слязох от колата, стараейки се да не си счупя краката с тези високи обувки. Влизайки вътре се запътих към бара, а Наш ме последва.
- Какво ще пиеш? - попита той.
- Уиски. Чисто. - отговорих и започнах да оглеждам останалите. Отпивах от чашата си, когато зърнах.. Камерън. Беше с русокоса напудрена кифла, която почти навсякъде имаше силикон. Сърцето ми се разбумтя и имах чувството, че ще изскочи от гърдите ми. Онази беше облечена със супер къса прилепнала рокличка и огромни токове. Чудех се как се крепи на тях. Идваше ми да ида и да извия изкуствените и джуки, да оскубя опърпаната и коса или да спукам силиконовите и цици, но нямах смелост. Кам погледна към мен и нарочно я притисна към себе си и започна да я целува. Искаше да ме подразни. Бях на път да ида и да се нахвърля върху нея, когато Наш ме хвана за ръката.
- Прави го нарочно, не му се връзвай. - продума.
- О, бъди спокоен, Наш. Тази игра се играе от двама. - с тези думи притиснах Наш към себе си и впих устните си в неговите. Погледнах бегло към Камерън и видях яростта в очите му.
- Нека идем на друго място, тук не е особено приятно. - каза Наш, а аз кимнах с глава и излязохме. За последно погледнах към Камерън и видях, че беше избутал онази овца и стоеше сам.
Наш ме заведе в парк, който не бях посещавала преди. Беше тъмно и звездите бяха обсипали безкрайния небосвод. Седнахме на една пейка и застанахме един срещу друг. След няколко минути мълчание Наш погледна към мен и заговори:
- Виж, Джес, има нещо, което трябва да ти кажа. Знам, че си много объркана, но не мога да го крия повече в тайна. Аз.. харесвам те. - той говореше, а аз го гледах втренчено. Моля?! Защо сега, Наш?! Ох, всичко става толкова заплетено! - Ти.. ъм.. би ли искала да сме.. гаджета? - колебливо ме попита, а аз нямах идея какво да отговоря. Не исках да нараня и него, но нямах друг избор.
- Виж, Наш, - продумах, хващайки го за ръката. - ти си страхотен, наистина. Но.. все още имам чувства към Камерън - едва си признах. - Моля те, не ме мрази. Нека си останем каквито сме сега, става ли? - ох, Джесика, какви ги надроби пак..

Хейй, ето я 12 част! Малко се забавих, съжалявам за което, но трябва да уча, все пак е края на срока ии да.. Надявам се да ви хареса! Очаквам мненията ви в коментарите. ❤
ПС: стана боза, ама кот такоа хд