Sex toy | C.D.

Част 28

*ГТ Камерън*

Един от лекарите излезе от стаята и наруши тишината в коридора. Премахна нервно маската си, постара се да си придаде спокоен вид и се насочи към мен.
- Какво става, докторе? Добре ли е? - притеснено започнах да разпитвам и без това нервния човек. Бащата на Джес се приближи, за да чуе отговора на лекаря.
- Вижте.. ние направихме всичко, но.. - започна, а напрежението в мен нарастна. - Въпреки всичките ни опити да стабилизираме пулса.. изгубихме пациентката. - продума и наведе глава към пода. Дъхът ми секна.
- Моля? - възкликнах, усещайки напиращите в очите ми сълзи. - Но как..? - не можах да сдържа натрупалата се емоция и паднах на пода. Бащата на Джес седна на канапето в коридорчето и прикри лицето си с ръце. Какво ще правя без нея?
- Докторе, бързо! - извика една медицинска сестра и отново влезе в стаята. Лекарят притича до вратата и я последва. Какво става? Седнах на канапето до г-н Грийн и се опитах да го успокоя, въпреки че не знаех как да успокоя дори себе си. Горещите сълзи се стичаха по изпръхналите ми бузи и се впиваха в сухата ми кожа. Постояхме близо 10 минути, без нито един от нас да продума. Болничната тишина бе нарушена от скърцащия звук на вратата. От стаята излезе една медицинска сестра и притича към нас, без да крие щастието си.
- Спасиха я! Явно има много здрав дух, защото се пребори дори със смъртта! - след тези нейни думи подскочих от мястото си от щастие и прегърнах бащата на Джесика. Изтрих следите от сълзите по бузите си и след като се успокоих попитах медицинската сестра:
- Можем ли да я видим?
- Разбира се, препоръчително е някой да остане при нея, за да следи кога ще се събуди. - отвърна тя, а двамата с г-н Грийн се спогледахме.
- Аз трябва да си взема душ и да оставя багажа си вкъщи, после ще се върна, за да се прибереш ти. - каза той, а аз кимнах.
- Не е нужно да бързате, починете си. - продумах, докато той напускаше пустия коридор. След това се запътих към стаята, в която беше Джесика, заедно с медицинската сестра. Докторите се изнизаха от малката стаичка и след няколко минути в нея бяхме само аз и моята спяща красавица. Е, още по-красива е будна. Седнах тихо на стола до леглото и и хванах нежната и ръка. Допирът на кожата и ме накара да се успокоя.
- Знаех си, че няма да се предадеш.. - прошепнах в тишината, вглеждайки се в спящото момиче пред мен. Изведнъж усетих остра болка в гърба си и се присвих, в опит да я притъпя. Напълно бях забравил за раните и натъртванията по тялото си. Когато болката отмина подпрях глава на леглото, все още държеейки ръката на приятелката си, и притворих изморено очи.

*на сутринта*

Усетих нечия ръка на главата си и рязко отворих очи. Видях Джесика. Беше будна. Гледаше ме с прекрасните си сини очи и леко се усмихваше.
- Ти си будна.. - прошепнах, повдигайки главата си от предишното и място.
- Какво стана? - попита тя, като погали зачервената ми буза с меката си, топла длан.
- Катастрофирахме и.. ти за малко да умреш и.. Важното е, че сега си добре. - отвърнах объркано и хванах ръката и.
- Няма да се отървеш толкова лесно от мен. - продума и се засмя. - Злото не умира.
- Боли ли те нещо? - попитах, оглеждайки я притеснено.
- Да, но ще мине.. предполагам. - в този момент в стаята нахлу сестрата и застана пред нас.
- Госпожице Грийн, състоянието ви значително се подобрява, но имам една лоша новина за вас. - продума, поглеждайки към Джесика, и направи кратка пауза. - Изгубила сте бебето.
- М-моля? - изхлипа, а една сълза се стече по меката и буза.
- Съжалявам.. - продума, поглеждайки към папката си.
- Според наличната ДНК от плода и тази на господина до вас констатирахме, че той е 99,9% баща на детето. Съжалявам за загубата ви.
- Аз съм бащата?

Баам, новата глава е тук! Та, дано ви хареса, въпреки че стана малко скучничка. Предполагам усетихте, че няма да я убия, главната героиня е все пак :д По-нататък ще се постарая да вкарам малко романтика и СМУТ, защото съм на светлинни години от заглавието на историята 😂

Поздравявам ви с песничката по-горе ⬆😍