Sex toy | C.D.

Част 13

След като излях душата си пред Наш, той се засмя.
- К-к-какво има? - попитах го притеснено.
- Ъм, виж, Джес, всъщност, с Камерън се обзаложихме как ще реагираш ако ти предложа. Бих го, дължи ми двайсетак. - каза Наш и се засмя. Моляя?! Отново ли ме разиграват? О, Боже, защо все на мен? Чак такава грешница ли съм? По-добре ме пратете в ада, за Бога. Поне няма да срещна такива идиоти.
- Простак! Изрод! Идиот! - крещях в лицето на Наш и го бутах с ръце, а по бузата ми се стече сълза. - Аз ти се доверих! - прошепнах, едва сдържайки емоциите си, и наведох глава.
- Но.. но.. - не го оставих да довърши и си заминах. Беше ми достатъчно. Бях като някаква играчка в ръцете им. Не съм някаква безсърдечна мърша, не го ли разбрахте, и аз си имам чувства!
Вървях сама из тъмния парк. Лунната светлина едва осветяваше пътя ми и почти не виждах накъде ходя. "Мамка му." - прошепнах, спъвайки се в една изскочила плочка. Изведнъж пред мен изскочи мъртво пиян мъж със събути гащи. Изпищях от уплах. Видът му ме ужасяваше.
- Хей, маце, накъде така? - продума, едва крепеейки се на краката си. В едната ръка държеше бутилка от ракия, а в другата.. о, Боже.. държеше се за "оная" работа. Илл. Трябва да ми промият очите след тази гледка. О, Боже, о, Боже..
- Изчезни от тук, мръсно животно! - изсъсках, но той започна да се приближава към мен.
- Остави я веднага, ще повикам полицията! - някой извика. Погледнах към близкото дърво, от където идваше гласът, и видях.. Мойра! Бях толкова щастлива, че я виждам. Копелето се махна, чувайки заплахата и, а аз се затичах към нея и я прегърнах.
- Спокойно. - продума тя. Прииска ми се отново да сме приятелки. Да си правим партита с преспивания, да правим йога, да се гримираме една-друга. Липсваше ми най-добрата ми приятелка.
- Сама съм вкъщи. Ела ако искаш. - попитах неуверено, а тя просто кимна с глава.
Пристигайки в къщата, Мойра се запъти към кухнята, крещеейки като полудяла:
- ХРАНАА!!
Грабна парче пица от хладилника и отхапа почти половината. Определено се чувстваше като у дома си. Липсваше ми тази Мойра. Преоблякох се набързо и слязох при нея, вземайки парче пица. Ядяхме и се смеехме. Както в доброто старо време. Изведнъж през ума ми мина сцената, в която Камерън ми изневеряваше с нея. Наведох глава и се замислих. Можех ли да и простя след всичко това? Не можех да намеря отговора на този въпрос.
- Виж, Джес, съжалявам за онази вечер. Бях пияна, а Камерън ми предложи да ме сдобри с Майк, защото се бяхме скарали. Нямам идея какво намирах в този Майк. Мамино разглезено богаташче. - най-накрая да се осъзнае! - До колкото те познавам, едва ли някога ще успееш да ми простиш. - продума и погледна към чинията си.
- Виж, Мойра, нека забравим всичко, става ли? Повече няма да се занимаваме с момчета, доста си изпатихме. Приятелки? - попитах и подадох ръката си към нея.
- Приятелки. - отвърна тя ентусиазирано.

*на сутринта*
- Ставаай, мърша такава ! - изкрещях и ударих Мойра с възглавницата си. - Ще закъснеем!
- Пет минути, мамо! - извика тя и се обърна на другата страна. Изритах я на пода, а тя подскочи като ухапана. - Уф, бе! - измънка под носа си и се запъти към банята. Аз извадих от гардероба си тъмносини накъсани дънки, бяла тениска с надпис " You're an idiot", дълга карирана риза с преливащ лилав и син цвят и тъмно лилави кецове. Косата си вързах на висока конска опашка. Прибрах няколко тетрадки в раницата си и зачаках Мойра.
- Хайде, ма, тъпанарко, ще закъснеем! - провикнах се, а тя отвори вратата и излезе от банята.
Грабнах телефона и ключовете си и слязох долу, където чакаше таксито ни.
Пристигайки в училище видях Камерън и Наш да си приказват. Погледнах и двамата злобно, а те бяха доста очудени, че съм с Мойра.
*след часовете*

Вървях сама по коридора и си тананиках една песен. Денят ми бе минал нечувано добре - три шестици, накъде по-добре?! Нямах търпение да се прибера вкъщи и да завра бележника си в лицето на баща си, когато изведнъж Камерън изскочи пред мен и ме притисна към стената, целувайки ме.
- Махни се, негоднико! - продумах, отблъсквайки го, но той се приближи още повече и извика:
- Не се дърпай, и двамата знаем, че все още копнееш за мен!

Алоха, сладури! Ето я и новата глава! Надявам се да ви хареса! Искам също да ви благодаря за подкрепата и милите коментари - значат много за мен! Надявам се да ви харесва това, което пиша и да четете с интерес. Обичам ви!❤