Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ʙᴏɴᴜꜱ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ #1 ⋆ˊˎ-

Натъпках последната от грубо залепените картонени кутии на задната седалка. Погледът ми непрекъснато шареше през целят ден, оглеждайки се за всичко, което може би забравих, но докато очите ми бродеха за последен път, всичко, което открих, беше Маверик.

Облегнатото му тяло стоеше встрани от колата ми с ръце пъхнати в джобовете. Черните му дрехи оставяха по - голямата част от торса му открита. Това стана необходима модификация на гардероба му още от август, като все още настояваше да носи черно всеки ден от седмицата.

Тъмните му очи ме наблюдаваха с любопитен интерес и не за първи път ми се искаше да избера да пътувам до близкия общински колеж вместо да избирам университет на повече от час път, но всичко това беше решено още преди да започна да излизам с Маверик.

Отдавна се бях примирила с неизбежността, че това ще означава краят на връзката ни. Цяло лято бях избягвала темата, но Маверик можеше да разбере, че ми е на ум.

Лежахме заедно в леглото все още заплетени повече един в друг, отколкото в чаршафите. Главата ми лежеше върху гърдите му и слушах как постоянния му пулс ме приспива. Маверик беше твърде неспокоен, за да заспи. Бях свикнала да заспивам в неговите трептящи ръце с барабанящи пръсти по кожата ми и непрекъснато раздвижване. Не забелязах нищо необичайно, докато ударите на сърцето му не се забързаха. И тогава попита.

- Ще искаш ли все още да бъдеш с мен, след като заминеш за колежа?

Размърдах се, вдигайки глава, за да го погледна в очите. Устните ми се разделиха без думи. Как трябваше да кажа на момчето, на което се доверявам повече от на всеки друг, че се чувствам добре с него? Как трябваше да прозвучи така, сякаш не е лъжа?

- Може ли да поговорим за това на сутринта? - попитах, въпреки че не исках да се изправям пред това нито утре, нито никога.

- Просто ми кажи, Ангел. Мога да го понеса.

- Разбира се, че искам да бъда с теб. - започнах, като се отдалечих от него.

- Но?

- Но не съм на път да те принудя да затвориш живота си заради мен. Това не е честно. Това е егоистично.

Той кимна и ме придърпа обратно в гърдите си. Вече не исках да заспивам. Трябваше да попия всеки сърдечен ритъм, всеки миг, който бяхме оставили, докато все още можех.