Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 4 ⋆ˊˎ-

Палецът на ботуша ми се заби в пукнатината между дървените дъски на верандата на Майлс, докато чаках той да отговори на почукването ми. Обикновено се опитвах на всяка цена да избегна срещите в дома му. Нещото е построено в началото на четиридесетте години. Лошо изградено при това, а той го споделя с още пет млади студенти. Беше покрито с олющена зелена боя и капаци, които се изплъзваха от външните стени.

Мястото представляваше опасност, но нямах време да чакам следващата ни неделна вечеря при леля Кели при положение че трябваше да се срещна с Данте след час.

Получих съобщение от него, когато звънецът звънна. Беше вълнуващо, като изстрел от адреналин право в сърцето ми, но в същото време леденият страх се плъзна по задната част на врата ми, проникна в кожата ми и се настани в стомаха ми.

Нямах представа какво правя. Не знаех нищо за ценообразуването или продажбата на трева. На Майлс може дори да не му е останало нeщо, което да ми даде.

Една част от мен се замисли, че не беше късно да се оттегля, но друга част отблъсна идеята. Откакто се помнех бях етикетирана като нищо повече от срамежливото хлапе, маниакът, момичето, което ще ти позволи да препишеш отговорите по испански.

Само за един ден исках да бъда някой друг.

И предполагам, че това е причината да чакам на верандата на братовчед си, за да го помоля за трева, когато би трябвало да уча за теста си по физика.

Вратата се отвори и първото нещо, което видях, беше гнездото от разхвърляна кестенява коса на Майлс. Очите му бяха изморени, но слава Богу носеше панталон.

- Нека позная. - започна, облягайки се на рамката на вратата. - Отново проблеми с колата? Сега всъщност не е най - подходящото време. - той погледна през рамо, докато говореше.

- Не точно. - отговорих, премествайки тежестта си от едната страна на другата. - Всъщност се чудех дали офертата ти все още е налице. Знаеш за марихуаната.

Шокът замени изтощението, изхвърляйки следите от сън от очите му. Инфекциозна усмивка се разпростря по лицето му и се дотътри при мен.

Може би Ели беше права. Може би въпреки всичко това все още бях болезнено предвидима.

Майлс се отдръпна и затвори вратата, след като влязох. Поех си дълбоко въздух, но веднага съжалих за това. Мястото миришеше на фитнес зала и не изглеждаше много по - добре. Бездомни предмети от дрехи бяха хвърлени из стаите, а страничните маси бяха осеяни с кутии от безалкохолно и торби с чипс.