Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 14 ⋆ˊˎ-

Дланите ми бяха обагрени в червено, защото ги блъсках във волана, проклинайки Маверик по всякакъв начин, за който се сетих. Последният път, когато бях толкова бясна беше, когато Майлс изсипа сладоледената торта, която получих за осмия си рожден ден върху главата си.

Но Маверик нямаше лукса да бъде част от семейство. Той беше идиот във всеки смисъл на думата и щях да му го върна за онова, което направи на колата ми. Щом разбера какво точно е сторил.

Обадих се на Майлс. Ако някой можеше да разбере какво не е наред с колата ми, това беше той. Е, поне той беше единственият, който опитва без да ме таксува. Освен това съм почти сигурна, че ми е длъжник.

Отне три повиквания, докато най - накрая вдигна. За щастие по това време гласът ми беше спрял да се тресе. Иска ми се да можех да кажа, че е от гняв, но бих излъгала, ако кажа, че няколко сълзи не са се изплъзнали, докато пращах Маверик по дяволите.

Не можех да се сдържа. Плачех, когато се разочаровах. Ако можех просто да го изключа, щях да си спестя годините на смущение. 

Гласът на Майлс беше дълбок и дрезгав, почти груб, но щом чух лекия смях на заден план разбрах, че е с момче. Три часа следобед беше малко рано, за да има нощна забивка и заради това си позволих да се надявам, че това момче е било нещо повече от това.

Братовчед ми обеща да дойде възможно най - скоро, но познавайки Майлс, това може да е от десет минути до следващата седмица.

Разположих се на задната седалка и извадих домашното си по физика, но съзнанието ми беше твърде замъглено, за да се съсредоточа върху него. Бях твърде заета да измислям въображаеми разговори с Маверик, планирайки какво да кажа следващия път, когато се видим.

Три пъти счупих върха на молива, докато Майлс се появи. С други думи, това беше около половин час.

Той паркира камиона си до мен и напусна кабината със присвити очи. Дрехите му бяха набръчкани, сякаш е спал с тях снощи и миришеше подозрително на остаряла бира.

- Какъв е проблемът? - попита.

- Разбери сам. - казах и отново се опитах да запаля колата.

Той замислено изсумтя в задната част на гърлото си. Не можах да разгадая какво точно означава.

- Просто не пипай нищо, окей? - той обиколи колата, а аз направих каквото поиска.

Излязох от превозното средство и се облегнах на вратата, докато той се оглеждаше. Бях почти безполезна, но можех поне да се преструвам, че разбирам.