Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 46 ⋆ˊˎ-

Следващият ми посетител, който беше почти толкова добре дошъл както се очакваше за първия, дойде няколко дни по - късно. Ели застана пред вратата ми с пакет слънчогледови семки и два сандвича „PB&J" в найлонови торбички. Това беше същото, което ѝ бях донесла, когато се срещнахме за първи път, като я поддържах жива, докато тя живееше в кварталния парк, след като избяга от летния лагер на Сали.

- Примирие? - попита с тъжна усмивка придружаваща думите ѝ.

Това беше Ели, както я помнех. Топли очи и меки черти, лунички осеяха лицето ѝ като съзвездия в небето, чорапи до коляното отпечатани с пици.

Излязохме до същия онзи парк, където се бяхме срещнали за пръв път, хапвайки сандвичите си и предавайки пликчето със слънчогледови семки между нас, докато седяхме на твърде малките люлки, влачейки петите си през настърганата дървесина. Тя вече се извини. Сигурно го направи половин дузина пъти, но аз просто продължавах да кимам. Все още не бях на себе си и мисля, че тя можеше да разбере. Мисля, че затова продължаваше да го повтаря, надявайки се, че думите ще ме ударят достатъчно, за да мога да ги възприема.

Беше хубав ден. Слънцето надничаше зад облаците и сипеше светлина върху покривите и пейките в парка. Вятърът обаче беше прекалено агресивен, разтърсвайки откритата кожа и пълзейки под блузата ми. Дръпнах ръкавите върху ръцете си, за да се опитам да се скрия от него.

Беше странно. Всички онези спомени и цялата тази бъркотия, която създадохме и ето ни пак на мястото, където всичко започна. Смешно е как работят нещата.

- Съжалявам. - повтори тя. Исках да кажа, че знам, но дори тогава усещах, че това не е правилното нещо и затова просто я гледах как пъха кичур алена коса зад ухото си. Голото цветно парче лента, което придържаше разреза до веждата ѝ стана по - очевидно.

- Какво се е случило с окото ти?

Тя погледна към мен с неудобна усмивка на устните. Тогава забелязах, че те са най - малко наранени. Тя се поколеба.

- Сбих се.

Почти се задавих.

- С кого?

- Рейвън. - призна иронично, поклащайки глава с упорита усмивка. - Мама ми го изкара през носа.

Не можех да се сдържа и се засмях. Тя също го направи и онзи лош вкус в устата ми започна да се изплъзва.