Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 22 ⋆ˊˎ-

Кокалчетата ми побеляха заради хватката ми на долната страна на седалката, докато Маверик безразсъдно се вплиташе във и извън движението с хор от клаксони гърмящ около нас. Всяко подобие на хладнокръвие, което имах се разпадаше с всяка остра отбивка или плътен завой.

Цветът се отцеди от лицето ми, когато скоростомерът се приближи до петдесет. Той ме погледна с лека усмивка и наклонени устни. Тогава разбрах, че е шофирал като маниак само за да ме дразни, агонизирайки ме на всяка крачка.

Щях да го убия сама, ако телата ни вече не бяха мъртви, преди напускането на тази кола.

Минахме границите на града и продължихме по пътя, докато преминахме и следващия град. През целият път държах подгъва на ризата си, докато пейзажът се превръщаше от предградията на белите пикети в мръсотията на центъра.

- Къде отиваме? - попитах, опитвайки се да звуча спокойно. Неуспешно се провалих.

Той не отговори. Типично.

Майка ми вероятно щеше да побелее като чаршаф при мисълта, че се мотая из тази част на града. Фирмите бяха съсипани, а в тротоарните пукнатини израсваха плевели. Уличните лампи изглеждаха като монтирани през миналия век.

Маверик спря пред малка закусвалня с избледнели пастелни облицовки и напукан асфалт за паркинг. Табелата гласеше „Лео”, но светлината на „О” отдавна изгаряше. Паркинга беше предимно празен с изключение на няколко бити коли. Предполагах, че половината от тях принадлежаха на персонала.

Той изключи двигателя, но не излезе.

- Не казвай нищо, окей? Просто ме остави аз да говоря.

Кимнах, опитвайки се да запазя самообладание, но предупреждението му ме постави на ръба. Избърсах хлъзгавите си длани в панталоните и го последвах извън камиона.

Може би не беше късно да си тръгна. Разбира се, че Маверик би разказал на цялото училище всяка малка мръсна тайна, която имах, но винаги можех да се отпиша и да започна онлайн училище. Ели никога повече нямаше да ме погледне, но в края на годината така или иначе щяхме да ходим в различни колежи. Въпрос на време беше да бъдем принудени да продължим.

Просто щях да прекарам остатъка от последната си година затворена в стаята си. Без слухове. Без сделки. Без приятели.