Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 9 ⋆ˊˎ-

Вече не трябваше да фалшифицирам, че съм болна. Бях доста уверена, въпреки че следващия път, когато Маверик ме погледне щях да повърна само от безпокойство.

Когато седнах в общия ни час коремът ми беше завързан на дебел възел, но дори и след като звънецът би мястото до мен остана свободно. Това обаче не ме успокои много. Маверик влизаше толкова късно, че господин Монтгомъри се беше отказал да му се кара.

Веднага след като разговорът приключи измъкнах два вестника от предния чин и завлякох стола си обратно до чина на Ели. Дългата ѝ алена коса беше издърпана на висока опашка, а плисираната ѝ пола беше едва достатъчно дълга, за да премине дрес кода. Тя я съчета с чорапи до коляното. Тези с анимационните пици, които бяха отпечатани върху тях.

- Дали охраната ще намери останките ти скрити в двора на училището утре сутринта? - попита ме тя, докато очите ми прехвърчаха за кратко върху външния ми вид. - Скъпа, изглеждаш бледа като призрак и не мога да разбера защо би се задържала в тази адска дупка, освен ако духът ти не е бил склонен да се опита да привлече убиеца си пред правосъдието.

- Иска ми се да беше толкова просто. - казах и разлистих страниците на вестника. Очите ми сканираха върху статиите, но може и да са написани на друг език. Думите изобщо не се разбираха. Звукът от гласа на Маверик отекваше отвътре черепа ми. Всичко останало беше просто фонов шум.

- Не ме оставяй просто така. Издай подробностите. - Ели се наведе напред, а маникюрените ѝ пръсти се разпериха по страниците, докато се опитваше да привлече цялото ми внимание.

Бях приятелка с Ели достатъчно дълго, за да разбера, че кратко резюме няма да е достатъчно и заради това понижих глас и започнах от самото начало. Тя ме прекъсваше, за да задава въпроси при всеки шанс, но успях да го преодолея, докато Маверик най - сетне влезе в клас. Държах главата си ниско и гледах към Ел.

Последното нещо, от което се нуждаех в момента, беше поредната конфронтация с него.

- Ще продължиш ли да продаваш? - попита тя, отвличайки вниманието ми от ирационалния пик на паника, който пробяга през сърцето ми.

- Имам ли избор? Не мога просто да стоя настрана и да не правя нищо, докато майка ми губи къщата. Просто ще трябва да бъда по - дискретна.

- Скъпа, обичам те, но всеки в този град има уста с размерите на Аляска. Някой ще проговори и Маверик ще разбере по един или друг начин.

Изстенах и положих глава в ръцете си. Ели беше права. Наистина нямаше лесен отговор на този въпрос.

- Не казвам, че трябва да спреш. Просто съм реалистка. - каза. Тя побутна ръката ми, докато не вдигнах неохотните си очи към нейните. - Какво ти каза той?

- Не знам. - повдигнах рамене. - Технически не беше заплаха, но със сигурност се чувстваше като такава.

- Не се страхувай от този идиот. Той няма да те нарани. Няма смелост.

- Кажи това на окото на Данте. - измърморих аз. Очите ми се завъртяха върху черния печат, но за пореден път буквите не означаваха нищо повече от извити редове.

- Дори аз искам да ударя Данте всеки път, когато отвори уста. Той така или иначе вероятно си го е заслужил. - каза тя, махайки с ръката си. - Но ти от друга страна . . нараняването ти би било като ритане на кученце!

Не се сдържах и надникнах през рамо, за да му хвърля един поглед. Тъмните очи на Маверик вече гледаха право към мен и усетих как малкото цвят, който бе останал на лицето ми се оттичаше от бузите ми. Когато забих очи към тези на Ели, те бяха виновни.

- Вероятно трябваше да те предупредя, че се е вторачил в теб, но не исках да те изплаша повече, отколкото вече беше. Добрата новина е, че имам бонбони в чантата си.

Тя бръкна в чантата си и хвърли няколко бонбона с вкус на лимон на чина, преди да разгърне един, но аз не си направих труда. Устата ми се чувстваше суха и кисела. Последното нещо, което исках да направя в момента беше да ям.

- Ако моите разпръснати останки бъдат намерени скоро очаквам да се увериш, че полицията знае, че Маверик е заподозрян номер едно. - казах ѝ.

Ели се върна с плътна усмивка, а ъгълчето на устата ѝ се дръпна настрани. Тя подпря лакът на чина и се втренчи в мен.

- Стига да използваш призрачните си сили, за да ме свържеш с някой наистина секси тип. За предпочитане жив.

Закачих пръста си с нейния и леко се засмях. Възела, който бе завързан в средата на стомаха ми се отпусна малко.

- Сделка.