Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 23 ⋆ˊˎ-

Аз все още бях облечена в пижамата си на зебра и държах кутия със сладолед в ръка, когато Майлс се появи на вратата ми. Беше петък известен още като последния ми ден на свобода, преди Маверик да очаква да изпълня задълженията си на лоялен наркодилър и аз напълно възнамерявах да го прекарам, гледайки Нетфликс и съжалявайки за лошите си житейски решения.

Но очевидно Майлс имаше други планове.

- Обличай се, свинска мас. Водя те на концерт. - каза той, а аз изстенах, връщайки се обратно в кухнята.

- Заета съм. Не може ли да накараш приятеля си да отиде с теб вместо мен? - пуснах картонената кутия със сладолед върху плота и започнах да ровя с ръка в чекмеджето за лъжица.

- Кой си мислиш, че ще свири? - попита, сякаш беше очевидно. Опита се да не допусне усмивката в гласа му, но я чух силно и ясно. Завъртях се, забравяйки всичко за сладоледа си.

- Значи нещата наистина са сериозни? Наистина ли излизате? Ще мога ли да се срещна с него? - въпросите изтичаха наведнъж. Нарастващата му усмивка беше достатъчен отговор и аз прекосих кухнята, за да обгърна ръце около врата му.

Майлс може да е широкоплещият гигант на семейството, но аз раздавах най - добрите мечешки прегръдки. Отдръпвайки се, потърках кокалчетата си в разхвърляната му кестенява коса

- Деца! Растат толкова бързо. - въздъхнах в притворен спомен. Той завъртя очи към мен, но усмивката му не изчезна.

Не ми отне много време да се преоблека в нещо изглеждащо наполовина прилично и да вържа косата си на опашка. В рамките на пет минути вече бяхме на път в колата на Майлс, като слушахме само най - емблематичните рап хитове от 90-те, докато той надхвърляше ограничението на скоростта.

Все още предпочитах да си остана вкъщи и да гледам „Приятели" вместо да отида на някаква битка на бандите, но Майлс не често ми казваше имената на гаджетата си камо ли да ме остави да се запозная с тях.

Въпреки новата му склонност да се отвори ми отне известно време, за да разбера, че момчето се казва Грант и разбира се, щом сподели подробностите от любовния си живот, той пожела да знае името на човека, който остави гигантския хикс на врата ми. Отказа се, след като заеквах слабо извинение след слабо извинение тънко замаскирано с лъжи. Не можах да му кажа, че е Маверик. Той щеше да се побърка, а това трябваше да бъде забавна вечер и за двама ни.