Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 35 ⋆ˊˎ-

Бях свита на седалката си със затворени очи, но далеч от сънливост. Непрекъснатото бръмчене на мислите ми и безпокойството извиващо се в червата ми накараха съня да звучи по - скоро като горчива шега. Известно време слушах приглушения звук на купона, който проникваше през прозореца на колата, но две остри потупвания по стъклото ме извадиха от малкото спокойствие, което имах.

Маверик се качи веднага щом отключих вратата. Не съм сигурна какво точно очаквах от него. Може би да ми се сърди?

Но не беше или поне не изглеждаше. Той просто беше уморен. Трудно бе да се разбере при полумрака на уличните лампи, но можех да се закълна, че видях червен белег в основата на врата му.

Запалих колата и излязох на улицата, опитвайки се да разклатя всички чувства, които замъглиха главата ми. Това щеше да бъде едно дълго пътуване.

Маверик се разместваше на мястото си на всеки няколко минути, но накрая се отказа и започна да се занимава с радиото. Едва когато го видях да присвива очи в лицевата плоча и да се заиграва с бутоните, разбрах че се е напил.

- Как изобщо работи това нещо? - промърмори той.

- Свързано е към телефона ми чрез блутот. Ако искаш да го превключиш към радиото трябва да . .

Но пръстите му се забиха в бутона за възпроизвеждане, преди да успея да завърша и началните акорди на „Five Claws” прорязаха високоговорителя последвани от неразгадаемите текстове на крещителя на групата. И двамата скочихме при силата на звука, преди Маверик да завърти копчето.

Извадих телефона си, за да сменя песента, но това се оказа грешка. Щом вече беше в ръката ми, Маверик веднага го грабна и започна да прелиства песните. Естествено, той изпробва само най - интригуващите имена, които се оказаха най - жестоките. И така, докато той се смееше на „Portuguese Blood Bath”, „Party with the Devil” и „Sweet Carnage”, аз крих зачервените си бузи зад лист коса.

- Не мога да повярвам, че слушаш нещо такова. - задави се той. Челото му се беше набръчкало от смях и той се свлече по вратата, свивайки се в почти истерия.

Гледката можеше да е сладка, ако не бях заета да се измъчвам от смущение.

Той се изправи за момент с широка усмивка.

- Все още ли преминаваш през онази емоционална фаза в началото на гимназията или просто сега навлизаш в нея? Защото като се замисля на теб може да ти отива очната линия и черната коса. Поне сега мелодраматичната поезия вече има смисъл. Ако започнеш да се режеш . .