Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 16 ⋆ˊˎ-

- Надявам се, че не си имала проблеми с колата по пътя за партито.

Завъртях се, за да се изправя срещу подигравателната усмивка на Маверик. Косата му беше разхвърляна, както винаги. Той прокара ръка и избута тъмните нишки от очите си. Носеше черно, както обикновено, а тъканта прилепваше по слабата му фигура.

- По - притеснена съм от вдлъбнатината в предната броня, която ще получи, когато те прегазя.

Той се засмя, преди небрежно да се облегне на кухненския плот. Уморените му очи се завъртяха и изпратиха вълна от топлина пълзяща от врата  до бузите ми.

- Значи без лоши чувства? - той се усмихна със сарказъм в гласа си. Разбира се, че не ме прие сериозно. Кога ли го е правил?

Не му обърнах внимание и просто си грабнах сода от хладилника, преди да се обърна и да си тръгна. Съзнанието ми вече беше насочено към Ели, опитвайки се да разбера какво мога да ѝ кажа, за да я убедя да си тръгне с мен. Не исках да съм в същата държава като Маверик камо ли в същата стая. Да не говорим, че присъствието му беше лошо за бизнеса. Съмнявам се, че някой би посмял да купи и грам от мен с него наоколо.

Но той посегна към китката ми, преди да успея да стигна далеч и ме дръпна назад.

- Стига де, Ангел. Това беше просто малка шега.

- Спри да ме наричаш така. - казах, изтръгвайки се от хватката му. Раздразнението ми проблясваше през думите ми с ослепителна интензивност.

- Какво не е наред с Ангел? Има и по - лоши прякори.

- Просто недей, окей?

Не получихме възможност да спорим повече, защото друго момиче се вмъкна в кухнята. Тя беше русата бомба, мечтата на всеки тийнейджър. Беше облечена с рокля, а челюстта ѝ бе с мека извивка, но очите ѝ бяха остри и тъмни.

Не бях съвсем сигурна какво пиеше, но сигурно беше доста силно, защото на практика се спъна в стаята.

- Надявах се тази вечер да си тук. - гласът ѝ беше кадифен. Тя се плъзна в прегръдките на Маверик толкова лесно, колкото се навлича сако. Прегръдката му явно ѝ беше позната. Тя притисна чифт белезници към гърдите му, понижавайки знойния си глас и аз приех това като моя знак да си тръгна.

Той така или иначе вече отдавна ме беше забравил.

Погледнах към момчето с червената шапка,  когато влязох обратно в хола. Той имаше широки рамене и дебели кости. За секунда обсъждах дали да отида да седна при него.