Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 20 ⋆ˊˎ-

По средата на последния ми час върху чина ми беше поставен зелен фиш. Част от мен искрено вярваше, че може да преживее учебния ден невредима, но времето изписано с разхвърляно надраскване отгоре беше достатъчно доказателство за това каква фалшива надежда таях.

Загледах се в номерата и не можах да ги осмисля, докато учителят ми не ми спести учтива усмивка и ми каза, че мога да сляза сега. Кимнах безразборно, а сериозността на ситуацията не ме порази чак докато се озовах в коридора. Викаха ме в кабинета на директора. Бях хваната.

Стъпките ми бяха целенасочено бавни и тревожно жужене се плъзна в кожата ми. Изгарящата топлина на нервите ми подбуждаше потта да избухва по тила ми.

Със сигурност вече се бяха обадили на майка ми. Акробатична рутина обзе стомаха ми. Опитах се да изгоня лицето ѝ от съзнанието си, но чертите ѝ се връщаха, за да ме преследват. Твърдата линия на устата ѝ. Тези виновни очи. Тя би намерила начин да се обвинява за това.

Щях да съм ученичката с най - добър успех във випуска. Още няколко перфектни оценки и бях сигурна, че ще победя Пати Смит. Трябваше и да напиша речта за церемонията по завършването. Със сигурност не биха отдали тази чест на ученичка, която пробутваше наркотици в момичешката съблекалня.

Перфектното ми досие беше опетнено завинаги. Вероятно щях да загубя мястото си като член в ученическия съвет. Офертите ми за стипендии могат да бъдат взети обратно. Дори писмата ми за приемане може да бъдат отменени.

Сезонът по волейбол вече беше приключил, така че поне на това не можаха да ми отнемат писмото от университета. Все още можех да държа това малко парче от момичето, което бях, преди да се завлека в тази бъркотия.

Ръката ми се постави на дръжката на вратата. Замълчах за момент, опитвайки се да си спомня какво беше миналото ми, преди да бях съсипала всякаква надежди за успешно бъдеще.

Беше скучно. Безопасно. Исках да бъда някой друг. Някой друг. Същото това чувство се прокрадваше в червата ми, докато стоях пред кабинета на директора.

Вратата се чу, когато я отворих. Предадох зеления фиш на секретарката и тя ми махна към чакалнята. Седях на един определен бучкащ стол, опитвайки се да призова обратно част от цвета, който се беше отцедил от лицето ми.