Pusher || Bulgarian translation

-ˏˋ⋆ ᴄʜᴀᴘᴛᴇʀ 43 ⋆ˊˎ-

Зелен гипс увит около китката на Тристан покриваше паузата като тромава черупка. Никой не го беше подписал. Това не беше началното училище, където децата рояха около теб с маркери, въпроси и големи очи, докато им разказваш всичко за своята героична бъркотия - каране на сноуборд по най - трудния склон, само за да кацнеш по всички грешни начини или падане от скейборд в средата на впечатляващ трик.

Никой не задаваше въпроси. Никой нямаше желание. Със синьото и черното, които ограждаха окото му и раната, която прорязваше подутата му устна, всички вече знаеха, че Маверик е виновен.

Стомахът ми се преобърна, когато се изплъзнах от погледа на Тристан, опитвайки се да върна фокуса си към обяда си. Сол седна до мен, опитвайки се да хвърли бутилката си с вода на масата без тя да падне, започвайки да се търкаля. Той отдавна се беше отказал от опитите си да разговаря с мен, защото бях твърде объркана, за да кажа много. Дори най - добрите му шеги бяха посрещнати с мълчание или в най - добрия случай със слаба усмивка.

Дъки беше с други свои приятели, ядейки под стълбището или висейки в автомагазина. Той все още ми беше ядосан, защото разкрих на Майлс, че сме работили заедно от месеци. Те все още бяха заедно, но очевидно братовчед ми му е оказал влияние.

Определено знаех чувството. За ужас на майка ми пропусках неделните вечери, само за да не се налага да седя там, докато той искрено дъвчеше храната си и избягваше да ме гледа. Предполагаше се, че той е единственият човек, на когото мога да кажа всичко, а сега сякаш почти не се познавахме.

Сол ме побутна, привличайки погледа ми.

- Хайде, трябва да влизаме в час.

Поклатих глава и примигнах, опитвайки се да пусна мъглата, която обграждаше мислите ми и продължаваше да ме дърпа в забрава. Изхвърлих предимно неядения си обяд в кошчето, преди да го последвам.

Разделихме се и аз останах да се придвижвам сама отнесена от мислите си, когато някой се блъсна в рамото ми достатъчно силно, за да ме препъне. Погледнах нагоре, срещайки стоманените очи на Рейвън и плътната ѝ усмивка. Отляво до нея се извисяваше Тристан.

- Внимавай къде ходиш. - извика ми тя.

Откъснах очи, принуждавайки се да се обърна и да продължа. Тя не си заслужаваше и освен това, ако щяхме да се бием се съмнявах, че точно аз ще раздавам ударите. Вдигнах брадичката си нагоре и продължих да се преструвам, че не чувам, когато тя ме нарече уличница. Обаче всички около нас бяха много по - малко дискретни.