-Защо се цупиш? Нямаше ли да се бием или пък поне да се скараме? Може и да си кажим по някоя друга обида, така че да бъде по-истинско.
-Не ми е до това.-въздъхна уморено той, с което още повече обърка другото момче, което се взираше учудено в него.-Става ли просто да не се доближаваш до Шяоджун? Не искам да му се случи нещо лошо.
-Какво?!-почти извика Юкхей, опитвайки се все още да разбере какво се случваше.-Защо толкова много се интересуваш от Шяоджун и защо, по дяволите, ти пука дали ще му направя нещо и дали ще го нараня?! Какъв ти е той? Брат? Братовчед? Учител?
-Аз и Шяоджун имаме доста дълго минало.-започна да разказва той, а другия го слушаше заинтересовано. Щом той свърши с разказването, по-високия го гледаше намръщено.-Накратко аз обърках всичко.
-Така е, объркал си всичко, но може и всичко да се оправи много бързо и лесно.
Чувайки това, Хендери погледна изненадно към брюнета. Беше ли възможно това? Можеше ли наистина да спечели Шяоджун лесно?
-Какво имаш в предвид?
-Шяоджун може да бъде твой и само твой, ако в картинката ви не се меси ЯнгЯнг. Твоят проблем е ЯнгЯнг и аз бих могъл с голямо удоволствие да ти помогна.-подла усмивка заигра на лицето на по-високия, което изобщо не му се хареса.
-Как би ми помогнал?
-Разбериме, ти искаш Шяоджун, защото го обичаш, а аз искам Янг. Ако успеем да ги разделим един от друг, ти ще можеш да бъдеш с Шяоджун, а аз с Янг.
-Но ти нали излизаш с Джънгу?! Как така ще получиш ЯнгЯнг?!
-Това са си мои работи, Хендери, те теб не те засягат. Важното за теб сега е това Шяоджун да се отдалечи от Янг и да се влюби в теб.
°•°•°•°•°•°•°•°
-Джуни, няма ли да спрем най-после? Никой няма зад нас.-попита леко задъхано по-малкия, опитвайки се да спазва темпото на другия, което не си беше бавно.
Двамата бяха бягали из кампоса вече около десет минути, движейки се бързо, което доста измори Янг. Когато чу какво каза по-малкия, Шяоджун се спря на място, пускайки ръката му. Огледа се наоколо, за да провери къде се намираха и дали наистина някой от останалиете двама не ги бяха последвали.
-Защо така изведнъж ме дръп-на?-попита уморено Янг,след което се наведе, клякайки малко, и се подпря на колената си. Беше се изморил доста.
-Ами аз-аз...-той замълча. Замисли се какво да му каже на другия и дали да му сподели за странното състояние, в което бе вкаран от Хендери.
-Ти какво?-по-малкото момче смръщи вежди и нацупи сладко устни.-Защо имам чувстовото, че ти криеш нещо от мен?
-Н-не крия нищо пт теб Ян...
-Криеш! Гласа ти трепери!-извика му ядосано ЯнгЯнг, а в гласа му се усещаше още и нотка тъга, която го натъжаваше.-Защо криеш неща от мен, Шяоджун!? Какво толкова много те тревожи, че да не можеш да ми сподели!?
-Янги, аз...
-Не се опитвай отново да ме лъжеш! Усещам, че ще ме излъжеш! Недей се хаби! Прос...
По-малкия веднага замълча, когато усети устните на по-големия да целуват неговите. Той моментално забрави за цялата си насъбрала гняв и побърза да му отвърне, обвивайки ръцете си около врата му и притискайки се към него.
Джун уви едната си ръка около кръста му, а другата постави на тила му, заравяйки пръстите си в прекрасната му руса коса.
След няколко секунди, двамата се отделиха от целувката, вглеждайки се в очите на другия и загубвайки се в тях.
-Брат ми иска да се запознае с гаджето ми.-сподели по-големия.-Проблема обаче е, че Джони хьонг ме бе видял с Хендери и аз го бях представил като мое гадже.
-Какво?! Защо си го направил?!-попита сърдито Янг, цупейки се.
-Направих го, защото човека, в който Хендери е влюбен, се оказа гаджето на Джони хьонг. Стана ми тъжно за него и реших да се направя на негово гадже, но Джони хьонг веднага е изклюкарил всичко на брат ми и сега съм в това положение.-въздъхна изморено той, а другия постави бърза целувка върху устните му.
-Ще измислим заедно решение на проблема.-отвърна му Янг и отново го целуна, но този път за по-дълго.
°•°•°•°•°•°•°•° Извинявам се, че отново качвам късно😅 ❤️❤️❤️
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
