Our Love Story

80 глава

"...everything means nothing if I can't have you..."😊😊(някак песента⬆️ ми напомня на ситуацията в историята напоследък)

На следващия ден

Гледна точка на Хари

Алармата ми ме събуди още в 5:00 сутринта и направо ми идваше да си счупя телефона. Вечерта си оправях багажа до късно, после едвам заспах и съм спал максимум два часа, а сега трябва да ставам, за да не си изпусна полета. Все пак си полежах още малко, разгледах разни неща на телефона си и след като сравнително се разсъних станах. Отидох в банята да си измия зъбите и лицето, а след това в кухнята да пия кафе.

Някак ми липсваше тази къща, все пак за последните 5-6 години тук съм живял най-много и имам предимно хубави спомени. Въпреки че обмислях да я продам преди около два месеца, защото вече все по-рядко я използвам, но предполагам не ми пречи да я задържа още малко и да преценя окончателно.

Когато изпих кафето си се върнах в спалнята и след това влязох в дрешника. Облякох си черни дънки и бяла тениска, обух си кожени боти, а за връхна дреха си взех едно палто. Рано сутрин тук все още си беше хладно, а и ще пристигна в Лондон в 3-4 часа презнощта. Когато бях готов взех двата куфара и средно големия сак, в които побирах багажа си и излязох отпред, където шофьорът ми вече ме чакаше. Джон щеше да дойде чак на летището, затова натоварих багажа си и се качих в колата.

Някак не ми се тръгваше оттук, наистина обичах Лос Анджелис и ми харесваше да живея тук. Добре де, сега имам и друга причина, на име Алисън, заради която също не искам да заминавам. Отношенията ни тъкмо се оправиха и нещата започнаха да се изясняват, а аз точно сега трябва да се върна в Англия. И после какво? Ще си говорим по телефона? Това няма да ми е достатъчно и ще ме кара да я искам още повече. Сега щом отново започнах да прекарвам време с нея през последните три седмици ми се струва невъзможно отново да бъда разделен от нея и на такова разстояние, въпреки че издържах така пет месеца. Но не е като да не ми е липсвала ужасно и да не ми се е искало да си я върна и през тези пет месеца. Все още съм много влюбен в нея и не си представям някога да бъде по различен начин. Искам нея и само нея, никоя друга. Опитах се два пъти да изляза и с други момичета, но и двата пъти се чувствах ужасно виновен и не можех да спра да мисля за Алисън. Никоя друга не може да ме накара да се почувствам по начина, по който тя ме кара да се чувствам, когато сме заедно. Не мога да обичам друга така, както обичам нея. Никоя друга не ме впечатлява, дори не могат да ме възбудят. Просто Алисън е единствена и неповторима за мен.