Our Love Story

51 глава

Гледна точка на Хари

И отново... Мамка му! Знам, че това не беше начина да разбере за Англия. Трябваше да говоря с нея още в деня, в който реших да замина. Дори, когато не сме заедно успях да я разочаровам с постъпката си. По някакъв странен начин, обаче се радвам, че я видях сега. Нищо, че се скарахме и тя си тръгна ядосана. Надали щях да я видя отново преди да замина и ще приема и тези няколко минути с нея за "сбогом". Наистина ми се искаше да е по различен начин и отношенията ни да не бяха такива, особено сега, когато знам, че заминавам след два дни и не знам кога ще я видя отново.

Разсъждавах над тези неща по пътя до апартамента. Отивах за първи път, откакто сме разделени и нямах никакво желание да ходя там. Последният път, когато бях вътре бяхме заедно и се приготвяхме за вечерята, шегувахме се и бяхме в добро настроение преди да излезем. Не предполагах, че излезем ли няма да се върнем там заедно.

След малко колата спря в подземния паркинг на сградата и аз слязох. Щях да се кача сам горе затова тръгнах към асансьора. Бях на 10 етаж преди да се усетя и пристъпих в дневната. Беше странно да съм тук без нея, знаейки в какви отношения сме в момента. Обикновено не съм толкова сантиментален, но мамка му! Всичко наоколо ми напомняше на нея, на където и да погледна си спомнях наши моменти заедно. Не можех да остана тук дълго, защото след тази седмица, която мина е време да продължа и да се отърся от тези неща. Ако продължа да мисля за Али няма да мога да се кача на самолета след два дни.

Отидох право в дрешника ни и извадих куфарите си. Нейните вещи вече ги нямаше, явно ме е изпреварила. Това ме натъжи. Като цяло мисълта, че си тръгвам от този апартамент, че тя си тръгва ме натъжава. Купих го за нас. Това беше нашето място, където можехме да сме себе си, далеч от всичко и всички и се превърна в наш дом през последните месеци. А сега го чувствам непознато, няма го уюта без нея тук, няма го усещането за дом. Не бих искал да живея тук, независимо колко скъпо и модерно е мястото. Напомня ми за нея прекалено много и не искам да бъда тук без нея. Помня как още, когато го купих и чаках и тя да дойде в Ню Йорк, за да и го покажа бях на хотел. Не съм прекарал и една нощ в този апартамент без нея.

Разсеях тези мисли и продължих да прибирам нещата си в куфари и сакове. Отне ми около 20 минути и след това постепенно започнах да пренасям нещата към асансьора. Когато се върнах да взема и последния куфар и огледах спалнята, за да се уверя, че не забравям нищо, нещо проблясна на едно от нощните шкафчета. Приближих се и установих, че това нещо е гривната на Алисън, която и бях подарил още миналата година. Оставила я е? Почти не съм я видждал да я сваля, а сега я е оставила тук? Донякъде я разбирам, но може би ми се искаше да я задържи. Протегнах се и я взех от нощното шкафче, а след това я прибрах в единия джоб на палтото, с което бях. След това побързах да се върна в асансьора и да натисна копчето за подземния паркинг. Наистина ми беше трудно да си тръгна оттук, но се надявам нещата за вбъдеще да се оправят. Може би един ден ще се върнем тук заедно и всичко ще бъде наред. Надявам се.