Our Love Story

76 глава

Сряда

Гледна точка на Алисън

Последните няколко дни минаха сравнително бързо. Вчера с Бела бяхме на работа. Беше интересно, защото ни обясняваха как да избираме подходящи материали за различен тип дрехи и как по нарисуван дизайн на дреха всъщност се създава истинска. Разглеждахме и някакви дизайни на Gucci, които всъщност никога не са пуснали официално, въпреки че на мен ми се струваха доста добри.

Днес в общи линии нямах работа, сутринта успях да се наспя, а докато пиех кафе се чух с Кейти. Впрочем на нея и на Сара не им бях разказала разговора ми с Хари от неделя. Знаеха относно това, че спахме заедно и че все пак сме говорили, но наистина исках да си го запазя за себе си засега. Исках да взема решение за това какво искам без ничие влияние, в момента наистина не ми беше до чуждо мнение и дори не чувствам нуждата да споделя на някого за разговора ни.

Сега тъкмо излязох от нас и тръгнах към един ресторант наблизо. Щях да се видя с Джес за обяд, защото е в Лос Анджелис от понеделник и си тръгва утре, и най-накарая днес и двете бяхме свободни да се видим. Нямах представа дали Зейн ще е с нея сега също, а и между другото те все пак са заедно. Имаше един период в началото на годината, в който нещо бяха решили да приключат отношенията си, но и двамата осъзнаха, че това би било голяма грешка. И сега са заедно от почти три месеца, и наистина се радвам за тях.

Закъснявах с около 10 минути затова бързах да стигна. Когато влязох в ресторанта се огледах. Беше доста голям, а на една маса в дъното забелязах Джес, но не беше сама. Зейн и Хари бяха с нея. Страхотно! Все пак отидох при тях.

- Най-накрая! Толкова ми липсваше! - Джес стана и ме прегърна. Това, че живяхме заедно повече от два месеца определено ни сближи доста.

- И ти на мен! - усмихнах се широко.

- Хей, как си? Не сме се виждали скоро. - Зейн стана и също ме прегърна.

- Добре съм. Прекалено съм заета, моля те. - пошегувах се, защото с него обикновено не можехме да се видим, защото той постоянно пътува или работи, а в същото време сме съседи.

- Засега съм си тук. - увери ме и тримата седнахме.

- Хей. - Хари ми се усмихна леко. С него седяхме един до друг, а срещу нас бяха Джес и Зейн.

- Хей. - усмихнах му се.

- Трябва да ви кажа нещо важно. - Зейн започна. - Албумът ми най-накрая е готов и мисля, че е крайно време и вие да го чуете.