Our Love Story

49 глава

1 седмица по-късно

Гледна точка на Алисън

Официално мина седмица, откакто с Хари скъсахме. 7 от най-трудните дни в живота ми. Все още бях в Хилтън, Джейс вече не беше с мен. Идваше всеки ден, но се прибираше някъде към 20:00. Пътите, в които съм излизала от тази стая се брояха на пръстите на едната ми ръка. Сара дойде да ме види няколко пъти, но в общи линии не бях в настроение за компания. Чувах се с нея, Кейти и мама всеки ден, но вече ми омръзваше от един и същия разговор, който водех с тях.

Първият ден, знаете, взех багажа си от апартамента, а след това се върнах обратно в хотела. Не спазих обещанието си към Джейс и дори не погледнах храната, която ми беше поръчал. Пих единствено вода. Вечерта направих опит да заспя, не ми се спеше, но бях изморена от непрекъснатото мислене и разсъждаване над случващото се, и исках да се измъкна от реалността поне за няколко часа. И все пак не успях да заспя, и отново плаках почти цялата нощ.

Вторият ден мина по-подобен начин. Изядох половин тост с авокадо, но отново основно бях на вода. Не знаех как оцелявах втори ден без храна, но дори не изпитвах глад. Предимно седях на дивана, загледана в една точка, без да обелвам и дума. Взех си два дълги душа през този ден, защото обикновено горещата вода ме отпуска и ми помага, когато съм тъжна. Не и този път, тогава наистина нищо не можеше да ми помогне. Преживях още една безсънна нощ, но почти не плаках, а някъде към 6 сутринта даже съм заспала. Спах едва три часа, но явно тялото ми в крайна сметка не издържа на цялата тази безсъница и умора.

Третият ден беше денят, в който най-накрая се насилих и ядох. Изядох два омлета и някаква плодова салата, които повърнах малко по-късно. Всяка една емоция се отразяваше на тялото ми и чувството беше ужасно в случаи, в които съм тъжна, наранена, под стрес и ядосана. В този ден Сара дойде да ме види. Не си заслужаваше да се разкарва, аз почти не говорех, изглеждах като мъртвец и определено не бях добра компания. В същия ден опитах да се разсеям и с телефона си, което обикновено работи за мен. В момента, в който отворих инстаграм и видях снимка на Хари, изтрих всяка една социална мрежа от телефона си. Това ме накара да осъзная, че до края на живота ми все ще има нещо, което да ми напомня за него, дали ще го видя по телевизията или в интернет, на корица на списание, на билборд за някаква реклама... навсякъде. Знам, че това ме напряга сега, защото бяха минали едва няколко дни от раздялата ни, но все пак.