Our Love Story

41 глава

На сутринта

Гледна точка на Алисън

Когато алармата ми ме събуди едвам станах. Бях ужасно уморена и почти послушах Хари, когато ми каза да си остана вкъщи и днес и просто да си почивам. Но това нямаше как да се случи, това че съм изморена не е основателна причина да пропусна лекции. Плюс това Хари има работа към обяд, което значи, че щях да съм сама цял следобед и щях да го видя чак преди партито довечера. В крайна сметка изпих едно кафе за разсънване и се приготвих за лекции. Облякох си тъмни дънки, бежов оувърсайзд пуловер и си обух кожени боти на не много висок ток. Косата ми все още беше права от вчера и я оставих пусната, взех си дамска чанта в тон с обувките ми, в която прибрах необходимите ми вещи и излязох от апартамента. Хари отново беше заспал и не го будих втори път.

Когато слязох в паркинга Джейсън вече ме чакаше в колата. Беше почивка последните дни, докато бяхме на вилата на Зейн, но от днес отново е на работа, както обикновено навсякъде с мен. Пътя до университета мина бързо. Имам чувството, че са минали две седмици, а не два дни, откакто бях тук и когато влязох в залата се почувствах някак странно. Сара вече беше заела обичайното си място и аз отидох и седнах до нея.

- Хей! Как беше кратката ваканция? - усмихна ми се широко. Вярно, не и бях разказала за случилото се.

- Беше... интересно. - замислих се как точно да определя последните два дни.

- Какво ще рече интересно? - погледна ме подозрително.

- Оказа се, че вилата на Зейн е в същото селце, в което се намира и вилата на Джо. - започнах да разказвам аз.

- Тази, на която бяхте миналата година? - учуди се, а аз кимнах.

- И Джордан също беше там сега. - довърших.

- С Хари най-накрая са се видели?!

- Мхм... Но това не беше най-големия проблем. Същата вечер Алексис започна да звъни настоятелно на Хари.

- Вашето минало наистина не иска да ви остави намира. - засмя се.

- Нещо такова. Та аз много се ядосах, с Хари малко се скарахме, на следващия ден Алексис започна да звъни и на мен и Хари говори с нея. Няма да повярваш какво направи тя.

- Достатъчно ли е, за да мога да я убия най-накрая? - повдигна едната си вежда. - Казах ти да не и вярваш, когато ти се извиняваше.