Our Love Story

62 глава

З седмици по-късно

Коледа

Гледна точка на Алисън

Последните три седмици минаха сравнително бързо, лекциите не бяха натоварващи, но ни дадоха доста домашни за ваканцията, а и ни предстоят изпити, свободното си време прекарвах със Сара, Джес и Зейн предимно и неусетно дойде ваканцията. Преди два дни най-накрая се прибрах във Финикс, видях се с Кейти, както и с родителите ми и се чувствам страхотно. Най-накрая почивка и спокойствие, и най-накрая съм си вкъщи, далеч от всякакви проблеми.

Днес беше Коледа и сутринта всички станахме рано, за да си подарим подаръците, закусихме, а по-късно заедно с нашите, Кейти и техните обядвахме в нас и и с тях си разменихме подаръци. Кейти също така използва момента да ни съобщи една невероятна новина. Ще участва във филм на Netflix! Разбрала е още преди две седмици, но е искала да ни го каже очи в очи. Още по-хубаво, по начало тя се беше пробвала за една от второстепенните роли, но са я харесали много и са и дали главната роля. Ужасно много се радвам за нея!

Като цяло денят минаваше страхотно, беше забавно и Коледното настроение се усещаше навсякъде. Имах нужда от това. Празниците винаги ме карат да се чувствам по-добре, независимо през какво минавам. А и гледах да не мисля за неща, които биха ме натъжили, например факта, че с Хари не празнуваме заедно, както планирахме всъщност миналия месец. Аз планирах.

Вечерта отново щяхме да се съберем с моето и със семейството на Кейти и щяхме да ходим на вечеря в един ресторант в центъра. А сега бях с Кейти и мама вкъщи и си говорихме.

- Не мога да повярвам, че вече сте на 20 и сте втора година в университет. Още помня лятото, в което двете се родихте, първият ви ден в детската градина, а сега живеете сами в два от най-големите градове в страната и преследвате мечтите си. Много се гордея с вас! - мама ни се усмихна широко.

- Аз помня как когато бяхме в началното училище всяка събота ни правеше пай ала Джиджи и домашна лимонада. Трябва да възстановим тази традиция. - каза Кейти, а мама се засмя.

- Прибирайте се по-често. - отвърна и тя.

- А вие кога ще дойдете да видите нас? - попитах мама. Досега с тате не бяха идвали нито веднъж до Ню Йорк, а аз живея там втора година.

- Може да дойдем по някое време през пролетта. - отговори ми тя и точно тогава телефона ми звънна. Погледнах го и се изненадах, когато видях името на Хана изписано на екрана ми. Вдигнах и.