Our Love Story

54 глава

Понеделник

Гледна точка на Хари

Вчерашният ден прекарах предимно вкъщи, всъщност изцяло, но днес още от сутринта имах работа. Първата ми спирка беше офиса на Джими, затова станах веднага щом ме събуди алармата ми. Влязох направо в банята, за да си взема душ и да измия зъбите си, а след това набързо изсуших косата си и отидох в дрешника, за да си избера дрехи. Облякох си тесни черни дънки, тъмно сив пуловер и черно палто, и си обух кожени боти. Навън дори в момента валеше сняг и си беше студено.

Когато бях готов излязох, а шофьорът ми вече беше паркирал пред домът ми. Джон също вече беше в колата, затова и аз се качих, и потеглихме към центъра на Лондон, където се намираше офисът на Джими. Стигнахме сравнително бързо, все пак градът е голям, но не мога да го сравнявам с Ню Йорк или Лос Анджелис. Шофьорът ни остави пред входа на сградата и с Джон побързахме да влезем. Някаква секретарка ни опъти до офисът, който се намираше на шестия етаж и двамата тръгнахме направо към асансьорите. Когато слязохме на етажа се озовахме в дълъг коридор, а в дъното беше офисът на Джими, към който отивахме. Преди да отворя вратата почуках и след като чух едно "влез" отвътре пристъпих в помещението.

- Хари, най-накрая! - Джими стана от стола си и дойде да ме поздрави. - Готов ли си да започнем работа заедно?

- Определено! - кимнах и двамата седнахме на двете кресла пред бюрото му.

- Вече обсъдихме нещата, които съдържа договора и мисля, че оточнихме всичко, нали?

- Да. - отговорих с лека несигурност. Сега щом дойде момента наистина да подпиша този договор се появи някакво съмнение у мен. Наистина ли съм съгласен на всичко това? Готов ли съм да забравя за живота ми в Ню Йорк и просто да заживея тук, и да започна всичко от начало? Не можех да спра да мисля за Али в този момент и за това, че се чувствам сякаш я предавам. Но ще предам и себе си, ако изпусна тази възможност.

- Да преминем тогава към важната част. Аз вече подписах всичко, сега е твой ред. - подаде ми папка, в която бяха прибрани всички документи, които трябваше да подпиша. Взех една химикалка и се загледах в мястото, на което трябваше да поставя подписа си. Сигурно минаха няколко минути, през които обмислях за пореден път това дали постъпвам правилно, но накрая просто реших да действам и се подписах на оказаното място.