Our Love Story

40 глава

Гледна точка на Алисън

Пътя мина добре и сравнително бързо. Спряхме за обяд на някакъв крайпътен ресторант, но успяхме да се върнем в Ню Йорк към четири следобед. С Хари тъкмо се качихме в апартамента и той отиде да остави багажа ни в стаята, а аз отидох до кухнята и си сипах чаша вода. Седнах на един от столовете около плота и изчаках и той да дойде. Минаха няколко минути и той влезе в кухнята.

- Говорих с Алексис. - каза и седна на съседния стол. - Засега успява да го разсейва с други "идеи", които да направят плана му още по-сполучлив. Поканил я е да отиде в дома му след около час.

- Ще отидеш с нея, нали? - опитах да отгатна.

- Ще отида вместо нея. - поправи ме. - Тя няма работа там, вече изигра своята роля. Оттук поемам аз.

- Сигурен ли си, че не искаш да дойда? - попитах. Наистина исках да отида с него.

- Да, Али, не искам да идваш. Наистина не ти трябва да присъстваш. - увери ме.

- Ти няма... обещай ми, че няма да направиш нещо, за което ще съжаляваш. - знаех колко е ядосан и се притеснявах да не... не знам, да не го нарани наистина, защото тогава ще имаме проблеми и със закона. Не казвам, че Брайс не си го заслужава, но не мисля, че това оправдание ще мине пред съда. А съм сигурна, че ако Хари го нарани физически Брайс ще повдигне обвинения.

- Нещо, за което ще съжалявам? - засмя се.

- Да. Не мислиш да... да го нараниш наистина? Физически. Нали? - чувствах се некомфортно да го питам това. Никога не съм го виждала да напада някой физически, не че се е налагало, но все пак. Не съм виждала как реагира в подобни ситуации, а наистина имам чувството, че ако види Брайс ще го нокаутира.

- Не. - поклати глава. - Освен, ако той не започне нещо. Но ми създава достатъчно проблеми и колкото и да ми се иска да размажа главата му в някоя стена не ми се занимава и с полиция в момента. Не заслужава да си навличам и такива проблеми заради него.

- Ок. - кимнах. - Опитай да запазиш спокойствие.

- Али, всичко ще е наред. - усмихна ми се. - Само ще си поговорим.

- Мхм... - изобщо не му повярвах, а той се засмя.

- Няма да го докосна. - вдигна ръце защитнически.

- Наистина не си заслужава. - казах и станах от стола си. Приближих се към него и увих ръце около кръста му.